Умора от Zoom: Как учтиво да откажете разговор по време на карантина

Карантината безвъзвратно промени начина, по който хората общуват. Създаваме граници за това какво е нормално, докато се опитваме да се свържем с близките си и да жонглираме работните задължения. „Happy Hour” е вече само концепция, а модата е това, което е удобно.

Напълно обичайно е в дни на изолация хората да искат да се чувстват свързани. Карантината е начинът, по който ще живеем в близкото бъдеще, макар и с по-отпуснати мерки в някои държави. Работните (и не само) срещи в Zoom (платформа за конферентни разговори - бел.ред.) са едни от основите, на които се гради денят ни. Затова тук идва важният въпрос: как да се „изключим”? Умората от Zoom срещите е налице и трябва да се научим как да се справяме с нея.

„Мисля, че в началото беше лесно да се надцени колко социализация хората приеха, че имат нужда или могат да се справят", каза Катлийн Смит, терапевт, който се фокусира върху тревожността.

За интровертите може да е по-лесно да се адаптират към този нов начин на живот и общуване. От седмици насам те жонглират между чувството за задължение към хората, които разчитат на тях, и собствената им нужда от малко пространство. Много хора изпитват нуждата да бъдат близо до хората, които може да се чувстват самотни, като не искат да ги наранят с отсъствието си в тези тежки времена. А това поставя излишен психически товар върху тях.

Без достъп до обичайните ни инструменти за справяне, всеки „ще се опита да разчита на другия и това има смисъл, и това е нормално - каза Мелиса Мартин, клиничен съветник в Чикаго. - Но ние трябва да можем да бъдем в позиция, където имаме емоционалната енергия и капацитет.“

Затова не се притеснявайте да откажете обаждането и да изпратите текстово съобщение. Експертите са единодушни, че е по-добре да бъдем честни, като се спрем на: „Просто не искам да говоря с теб.“

„Не вярвам в увъртането“, каза психотерапевтът Зоун Алтман. Може би телефонът ви е бил изключен или сте чели или гледате телевизия. Просто кажете това. Дори по време на пандемия имате право на собствено пространство, включително и психически.

„В много случаи сега всички сме се вкопчили един в друг - казва г-жа Алтман, - докато преди пандемията родителите, например, можеха да имат „време да си поемат дъх“, когато децата им бяха в училище." „Затова смятам, че е абсолютно наложително да поставим някои граници. Това важи дори ако живеете сами", добави тя.

Г-жа Алтман също съветва, ако имаме нужда от пространство да подишаме, да изключим телефоните си или да отделим прозорци от време, в които да сме далеч от дигитални устройства. По-късно винаги можем да обясним на хората, които са ни търсили: „Пропуснах обаждането ви, съжалявам, но днес отделих тези два часа да бъда без устройства.“

Не е необходимо да има огромно обяснение. Можем да кажем откровено: „Аз съм доста стресиран и искам известно време просто да гледам телевизия или да прочета книга, така че ще ви се обадя по-късно.“ От гледна точка на емоционалното здраве Мартин предупреди: „Проблемите ни могат да станат по-големи, когато ги крием или се срамуваме, че нямаме емоционалната енергия да говорим с някого.“


Можем също така да отделим време, преди да отговорим, да помислим как искаме да отговорим - дайте си малко пространство, за да решите дали въобще искате да отговорите.

„Дори и да ви помолят да говорите точно тогава, не е задължително да им дължите отговор - каза д-р Смит. - Така че просто си позволете да отделите малко време за размисъл. Ако трябва да поспите, поспете."

Емоционалните ни нужди са се променили, откакто карантината започна. Затова не се притеснявайте да отделите време за себе си и да презаредите батериите си. Бъдете откровени за това, което изпитвате, и не се притеснявайте да откажете някой разговор, особено ако имате менталната нужда от това. Винаги можете да се престорите, че доставката ви на пица току-що е пристигнала.