С какво ще запомним проф. Александър Чирков

Рано сутринта на 24 ноември 2020 г. почина един от най-уважаваните ни лекари и общественици. 

Професор Александър Чирков остава в спомените на хиляди благодарни пациенти и техните семейства и на хиляди колеги, усвоили от него тайните на професията. 

Както е характерно за особено ярките личности, биографията му не е нито еднозначна, нито еднопосочна, има своите върхове и спадове, има противоречиви и неизяснени моменти, но едно може да се каже със сигурност: той беше лекар и човек с висок морал, професионализъм и амбиция да успее в опита си да е полезен. Имаше свои устойчиви на времето и обстоятелствата убеждения и им беше верен.
 

Проф. Чирков е роден в Лом през януари 1938 г. Завършва Висшия медицински институт в София през 1962 г. и през 1966 г. заминава за Западна Германия, където работи до 1984 г., когато се връща в България по покана на акад. Атанас Малеев, ректор на Медицинска академия и заместник-министър на здравеопазването - или по лична покана от Людмила Живкова, за да работи в България и да пренесе опита си тук. През 1986 г. той има смелостта да извърши първата сърдечна трансплантация в България и на Балканите. За нея е награден от Тодор Живков с орден „Стара планина“. 

Дълги години проф. Чирков беше директор на болница „Св. Екатерина“. Отстраняването му заради дълговете на болницата през 2005 г. предизвика сериозен скандал, който разтърси лекарските среди. От няколко години професорът живееше във Варна, където се надяваше да отвори модерна  клиника за сърдечни и белодробни заболявания с подбрани специалисти. 

Професионалист в работата си, професорът имаше и активна гражданска позиция - той беше депутат във Великото народно събрание, много пъти е канен за здравен министър, но винаги е отклонявал поканите.  
"Не съм бил политик, интересуваше ме нашето общество, исках да тръгне по правилния път, затова водех управляващите в Германия да питат как да се развиваме. Но мисля, че не тръгнахме в правилната посока.", споделя той в интервю за "Стандарт" през 2013 г., като не крие разочарованието си. "Наивник съм бил много пъти, защото вярвам в хората и си нося страданието след това - подведоха ме да се занимавам с някои политици, които вярвах, че могат да свършат нещо, но не го направиха.", огорчен е той.  

На 82 години той продължаваше да консултира пациенти, имал е записани часове и за следващия понеделник, твърдят "24 часа". В едно интервю за Нова телевизия от далечната 2008 г. той казва за здравната ни система, че "милиарди да се изсипят в здравеопазването, те ще потънат, тъй като няма реформа и подготвени хора.". "Оптимизмът е много нужен на пациентите и лекарите трябва да го вдъхват. Но точно той липсва в българската болница.", казва още той.

"Най-лошото за здравеопазването е загубата на доверие. То е същото като в политиката - и там загубата на доверие е разрушителна. А за какво се бори една държава, ако населението ѝ е болно?", пита той. Думите и въпросите му остават актуални и днес, във времената на пандемия и политически сътресения. 

Поклон пред паметта на човека и лекаря Александър Чирков.