Работодателите, пандемията и работещите жени

Години ще минат, преди да установим пълните последствия на COVID-19 върху обществото и работното място. Докато се учим как да управляваме пандемията, се наложи всеки един от нас да промени ежедневието си, за да отговори на новите условия, посочват от Forbes. Работещите жени са засегнати дълбоко, предизвикателствата пред тях са огромни. Домашните им задължения са разширени и едновременно с това те продължават да жонглират с кариерите си.

Как и до каква степен е променен животът на работещите жени и как се чувстват те относно кариерата си? Изследване на Forbes, което включва близо 400 работещи жени по света, търси отговор на тези въпроси.

Пандемията направи живота на работещите жени по-тежък.

Това, което анкетираните жени споделят пред Forbes, хвърля светлина върху степента, в която пандемията е засегнала техния баланс на работа и личен живот, психично и физическо здраве и доверие в дългосрочни кариерни перспективи.

Над 80% от проучваните жени посочват, че животът им е нарушен след появата на COVID-19. Допълнителни отговорности и грижи, домашни задължения и по-голямо служебно натоварване се посочват като най-често срещани въздействия, довели до негативно психическо и физическо натоваране и чувство за невъзможност да балансират задълженията си в работата и живота, посочват в изследването си Forbes.

Алармиращо, около 70% от жените, които чувстват тези нарушения, се безпокоят за способността си за бъдещо кариерно развитие, а 60% поставят под въпрос дали въобще биха искали развитие в кариерата.

Обезпокоителни са тези резултати по отношение на въздействието на пандемията върху живота на работещите жени, по отношение на потенциалните дългосрочни отражения върху бъдещите им кариери, както и в по-широк аспект по отношение на заплахата за прогреса, постигнат в последните години в равенството между половете на работното място. Проучването на Forbes също така показва какви мерки трябва да предприемат работодателите, за да смекчат негативното въздействие на пандемията.

Действията, които работодателите ще предприемат, са решаващи за благосъстоянието на работещите жени.

Анкетираните жени отговориха на въпроса какво трябва да направят работодателите, за да ги подкрепят в кариерното израстване по време на пандемията и след това. Техните отговори и други изводи от проучването стоят в основата на следните 6 препоръки към работодателите с цел да осигурят по-нататъшен прогрес на жените, които работят при тях:

1. Да превърнат гъвкавата работа в норма.

Опциите, които дават възможност на всеки, не само на работещите родители, да изгради управляем баланс между работа и начин на живот ще гарантират и прогрес в равенството между половете. 40% от 60-те процента жени, които поставят под въпрос дали биха искали да прогресират в службата, посочват като причина липсата на баланс между работата и личния живот. Половината от анкетираните считат гъвкавите възможности за работа за важни и във възможностите на работодателите. Те ги посочват като условие, за да останат дългосрочно на работа. Културата на работното място, считат те, също зависи от работодателите и е необходима, за да се възползват от гъвкавата работа без страх от наказание.

2. Управление с емпатия и доверие.

Необходимостта ръководният персонал да провежда открити и подкрепящи разговори с екипа си е по-голяма от всякога. 44% от анкетираните посочват, че по-честите чекирания на екипа, за да бъде проверено как работят отделните служители, е ключово за работодателите. Откритият диалог със служителите ще помогне да бъдат разбрани някои техни краткосрочни задръжки, както и да се уверят в дългосрочните им намерения за оставане в организацията.

3. Промотиране на работа в мрежа, менторство и спонсорство като начини за обучение и растеж.

46% от обхванатите жени споделят, че наличието на такива възможности ще ги привлече към дългосрочно ангажиране с работодателя. Тези ресурси могат да бъдат платформи за кариерен растеж, особено когато се предлагат по начин и във време, които изискват определени схеми и отговарят на определени нужди.

4. Създаване на образователни възможности, които се вместват в ежедневния график на служителите.

40% от жените в изследването посочват, че биха искали да имат повече възможности за образоване и развитие. Подходи, които осигуряват достъп до експертиза и опит по гъвкав и практичен начин, могат да се окажат ключови в подкрепата на работещите жени. Защото много от тях имат желание да поемат повече отговорности въпреки ограниченията, наложени от пандемията.

5. Възнаграждението, последователността и промотирането срещу несъзнателното пристрастие. 

Повече от половината от жените в изследването посочват, че повишаването в длъжност и повишаването на заплащането са действия, с които работодателите могат да задържат персонала дългосрочно. Те обръщат внимание на факта, че често организациите се ръководят от несъзнателно пристрастие при определяне на възнагражденията и последователността на процесите. Тези процеси трябва да се разглеждат през призмата на дистанционната работа от дома, която има отрицателни характеристики като неизбежни допълнителни грижи.

6. Отчитането на различията, уважението и равнопоставеността трябва да бъдат задължителни.

От анкетираните жени, които посочват, че поставят под въпрос дали биха искали да прогресират в техните организации, около ¼ твърдят, че се сблъскват с липса на разнообразие, слаби или въобще липса на ролеви модели, слаба култура. 30% споделят, че са жертва на изолиращо ги поведение, т.е. микроагресии, изключване от съвещания и проекти, и това е причина за тяхното решение да не се стремят към развитие. Ръководителите следва да изкоренят такива практики, ако искат да мотивират жените да мислят за развитие и дългосрочна ангажираност в организацията.

В заключение, посочва Forbes, с пандемията в разгара си, организациите тябва да полагат усилия да подкрепят жените и да осигуряват условия те да се чувстват добре както в личен, така и в служебен план. В противен случай икономиката и обществото ще се изправят пред дългосрочни негативни последици.