Производител: Пазарът на етерични масла е непредвидим

„Световният пазар е доста наситен с масла и докато в началото [2011-12 година] имаше голямо търсене, включително на бял равнец, лайка, безсмъртниче и други, изведнъж балонът се пукна и стана срив на цените. Сега не можем да планираме какво ще стане",  твърди каварненският фермер Маргарит Стефанов пред репортери на Агри Бг.

"Секторът за производство на етерични масла е традиционен и затова технологиите в преработката не се развиват динамично", твърди Методи Стефанов, производител на етерично масло от роза, пред Bloomberg TV. 

Според проучване на Grand View Research, международният пазар на етерични маса се очаква да се развива с 8-10% на годишна база до 2025 г. Тази статистическа обосновка поставя основите за развитие на етерично-масления отрасъл у нас, който обещава висока доходоносност. 

Една от най-емблематичните маслодайни култури за страната ни е розата. Розовото масло е сегмент, който предоставя най-добре развита верига между производител и краен клиент. Въпреки това обаче тази ниша е сравнително ограничена поради малкото на брой райони, които предоставят благоприятни условия за отглеждане на маслодайна роза.

За региона на България най-благоприятни за добив на етерични масла култури са сладко резене, кориандър, лайка, маточина, бял риган, бял равнец, хвойна, мащерка и др. Тези маслено-етерични култури могат да бъдат ориентирани към индустриално отглеждане и преработка, като преработвателите и малки производители могат да се възползват от по-добра пазарна организация.

За да подсигурят произведената продукция, Стефанов и още трима фермери от региона изграждат по подмярка 4.2. „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти" собствена дестилерия за преработка на етерично-маслените си култури. 

Тази подмярка предоставя възможността на производители на маслодайни култури да инвестират в подобряване качеството и количеството на продукцията си. Примерни инвестиции са закупуването на земеделска техника и логистични средства, изграждането на напоителни съоръжения и сондаж, необходими за затваряне на производствения цикъл.

Въпреки това Маргарит Стефанов споделя, че „цените на маслото толкова са спаднали, че отново загубите са големи". И макар че огромен потенциал за развитие има лавандулата, то страни като Молдова, Румъния, Гърция и Турция обаче са инвестирали средства към отглеждането именно на тази маслодайна култура.

И докато лавандулата не изисква чак такива грижи, то маточината е изцяло поливна. По думите на земеделеца тя не е лесна култура за отглеждане, макар че издържа на студ. 

За маточината стопанинът е намерил гарантиран пазар в американска фирма, която оперира в региона. Сключил петгодишен договор, изпълнявал го и бил спокоен до тази година. Сега обаче изтича срокът по договора. „Работим година за година и не се знае докъде ще се стигне. Няма как да планираме", споделя производителят, като запазва надеждата си, че пазарът на етерично-маслени култури все пак ще се нормализира, но дотогава залага повече на зеленчукопроизводството си.

Методи Стефанов също потвърди, че почти цялата продукция, която се произвежда в неговата розоварна отива за износ в чужбина: „Основните клиенти на етерични масла са Франция, САЩ и Далечния изток“.

Той допълни, че най-големите конкуренти на България са нейните балкански съседни страни. Според него нереално високите очаквания за свръхдоходност са основен проблем при производителите на етерични масла.