Европа и Америка в пандемия, Азия почти без инфекции

Госпожа Джасинда Ардерн, премиер-министърът на Нова Зеландия, изигра с малката си дъщеря танца на радостта. Понастоящем ежедневният брой нови инфекции е незначителен, в едноцифрен диапазон. В Нова Зеландия пандемията все още  съществува, но до голяма степен е поставена под контрол.

За съжаление, европейските лидери нямат повод за подобен танц. Напълно възможно е те  дори да не са забелязали аплодисментите в далечния Уелингтън. Погледът на Европа към борбата с вирусите предпочита да се насочи на запад. В сравнение с ужасите на Covid в Съединените щати, трудната ситуация с европейската инфекция просто се усеща като по-малкото зло. По-добре да не гледаме на изток!

Да, но в допълнение към Нова Зеландия, има редица страни в Азия и Океания, които са овладели вируса далеч по-добре от западните страни. 

Тайван, например, не е регистрирал нови местни инфекции повече от 220 дни. Виетнам и Тайланд имат изключително нисък брой инфекции и смъртни случаи. Южна Корея получава международна похвала за бързата и успешна намеса в борбата с вируса. Според официалната статистика огромната империя Китай, в която започна глобалното бедствие, през последните четири седмици отчита около 1000 нови инфекции. В момента много по-малка Германия чупи тази граница на всеки 80 минути.

Какво правят страните от Далечния изток по-добре от Запада? 

Всеки, който търси магическа формула за борба с вируса в Азия, ще се провали. Азиатска стратегия срещу вируса не съществува. Държавите са твърде различни - от социалистическата диктатура на Китай до оживени демокрации като Тайван, от големи държави като Индия до град-държавата Сингапур, от острови до континентални държави. 

Въпреки всички разлики, има прилики. 

Тайван, Китай и Япония, Сингапур, Австралия и Нова Зеландия затвориха границите си в голяма степен по-рано и до днес остават така. Тайланд дори остави за дълго време свои сънародници, закъсали в чужбина. По принцип Южна Корея поддържа границите си отворени, но всъщност предотврати влизането на чужденци с изискването за двуседмична карантина. Подобно на Китай, Австралия частично затвори вътрешните си граници. 

Когато в Южна Австралия възникнаха нови случаи, Западна Австралия принуди самолетите, идващи оттам, да се обърнат още на пистата и веднага отпрати влаковете в обратна посока.

Много азиатски страни прилагат карантинните разпоредби за новодошлите много по-стриктно от Германия, например. 

Докато Германия предвижда личен доклад до местния здравен отдел, което често не се прави, Тайван, Южна Корея или Сингапур контролират местонахождението с приложения за мобилни телефони или директно с местоположението на самия мобилен телефон. Подобно на други страни, Сингапур изпраща пътниците за 14 дни в карантина на хотел, на високи цени и в полза на местната хотелиерска индустрия. Много азиатски страни следят дисциплинирано контактите на заразените хора, за да идентифицират пътищата на заразяване. 

Обхватът на методите е широк. Китай, Южна Корея и Тайван използват „Големи данни“, за да проследят пътищата и контактите на заразените хора, чрез GPS проследяване от мобилни телефони, камери за наблюдение или данни от кредитни карти. Китай, Сингапур и Япония използват повече или по-малко анонимизирани приложения за мобилни телефони.

Във всички тези страни, освен използването на технологии, класическото проследяване по телефона играе решаваща роля. Това се отнася например за Япония, чиито вирусолози не се осланят на местните здравни власти. Страната се противопостави на недостига на персонал или първоначално ограничения капацитет за тестване, като се концентрира върху откриването на източниците на инфекция. Това се дължи не само на недостига на тестове, но и на знанието, че вирусът се разпространява до голяма степен чрез „клъстери“: пиене в затворени помещения, квартали за развлечения или например на интерактивните църковни служби на християнски секти в Корея.

Общото между много страни в Азия е, че хората са свикнали да носят маски поради замърсяването на въздуха или поради уважение към своите близки. Хигиенните стандарти също често са по-високи. С това приликите се изчерпват. „Не забравяйте: там, където ще отседнете довечера, ще трябва да останете и през следващите няколко седмици!“ , съобщиха властите на Нова Зеландия чрез текстово съобщение на мобилните телефони, преди блокирането в страната за повече от 4 седмици от полунощ. В австралийския щат Виктория правителството наложи четири месеца строг lockdown на икономическия мегаполис Мелбърн с нощен комендантски час. 

Такива строго контролирани и наказуеми мерки и забрани за контакти съществуваха в много азиатски страни, но не и в Тайван или Южна Корея. Тези две държави се отличиха, като реагираха изключително рано на възникващата пандемия. Тайванската епидемиологична агенция прие предупреждението на 31 декември и предприе контрамерки. Южна Корея също подготви своевременно разчети за действие и тестови комплекти за масови тестове.

Крайните примери за Китай и Япония показват как различните страни реагират на вируса и постигат добри резултати. В края на януари правителството на Пекин затвори за 76 дни град Ухан, където вирусът избухна и на практика спря живота в останалата част на страната. Но въпреки, че властите в Ухан, а вероятно и в Пекин отдавна бяха наясно, че се разпространява смъртоносен вирус, те се опитаха да прикрият бедствието. Това беше загубено ценно време, в което вирусът се установи в останалия свят. Тогава Китай коренно промени курса си и започна да унищожава вируса по всякакъв начин чрез механизмите на една силна диктатура. Властите наложиха неограничен lockdown, може би най-вече чрез така наречените комунистическите квартални комитети. Те често прибягваха до насилие. Заковаваха с гвоздеи, например  входните врати на апартаментите на семействата, които се събирали на етажа по различни поводи. 

Днес дори няколко малки огнища в Китай са достатъчни, за да съживят страха от втора вълна. Откакто има изолирани нови инфекции в Шанхай, големите вериги за дрехи там настояват клиентите да си слагат маски. Дори и без задължение, все повече хора отново носят дихателна защита на улицата. На много входове на високи сгради посетителите трябва отново да регистрират своето име, температура и история на пътуванията, точно както през пролетта.  Съветите за социално дистанциране обаче не се спазват стриктно. Ресторантите и баровете в града вечер все още са пълни, а клиентите - без маски. 

В Япония не е известно насилие от страна на държавни служители, правоприлагащите органи или съграждани с цел налагане на изисквания срещу вируса. В сравнение с другите азиатски страни, Япония може би обръща по-голямо внимание на либералните свободи на японските граждани по време на пандемията. Фактът, че на чужденци, живеещи в Япония, не е било разрешено да се връщат в продължение на месеци и са били понижени до жители от втора класа, е друга тема. Но  правителството се намеси много внимателно. Няма кой знае какви данни за проследяване на пътищата на инфекция или за карантинен контрол. Няма и изискване за носене  на  маски. Правителството не забранава контактите, но препоръчва социално дистанциране.

Lockdown в аварийните седмици през април и май в голяма степен се осъществи на доброволни начала и не се санкционираше с наказания. Проучвания, базирани на данни за движение, показват, че японците са ограничавали мобилността си дори преди държавата да ги е помолила с препоръки за подобно действие. Частните компании също реагираха с мащабна гъвкавост преди правителството. Действията на правителството засилиха тези тенденции. Независима инициатива накара японците да носят маски от февруари. Въпреки сравнително ниския брой инфекции и без нови препоръки от правителството, обществеността реагира адекватно на ситуацията.

Достатъчен ли е този азиатски опит за Европа? Едва ли. Но показва, че по време на пандемията си струва да погледнем към страните от Далечния изток, които са се справили по-добре. Сравнението помага поне за коригиране на предразсъдъците. 

Япония, страната с най-възрастното население в света, доказва, че италианската мизерия Covid не се дължи на застаряването на Северна Италия. Япония прави абсурдна и тезата, че успехите срещу вируса изискват драстични посегателства върху неприкосновеността на личния живот и гражданските свободи или широко нарушаване на западните стандарти за защита на данните. Западните демокрации на Австралия и Нова Зеландия опровергават, че успешният контрол над вирусите изисква основно отношение в конфуциански стил в страната или дори азиатски гени. Страданието на Великобритания от Covid в сравнение с Тайван показва например, че разположението на остров само по себе си не обещава никакъв успех срещу вируса. Успешният Тайланд опроверга, че само островите могат в голяма степен да затворят границите си. Не на последно място, Сеул и Сингапур показват, че не е задължително много по-високата гъстота на населението, отколкото в Брюксел или Берлин, да доведе до катастрофа от Ковид.