Eлектроенергия от биомаса

Повечето „зелена” енергия се произвежда от биомаса – най-вече от царевица. Но се търсят и други източници – и има важна причина за това.

Напоследък във водещите световни новини често влиза информацията, че насекомите по света намаляват  катастрофално.

Това от своя страна може да има катастрофални последици – да вземем предвид опрашването на плодоносните растения – само в немската икономика приносът на пчелите от тази дейност и от производството на мед е 2.5 млрд. евро годишно.

И ако за сега проблемът се смята за чисто екологичен, в недалечно бъдеще може да придобие и значението на сериозен финансов фактор, а освен това може да застраши и снабдяването на хората с едни от най-важните хранителни компоненти – плодове, зеленчуци, мед.

Биолозите смятат, че една от причините за мащабното изчезването на насекомите може би е промишленото монокултурно земеделие.

Само в Германия такива насаждения заемат над един милион хектара. Същевременно, за период от 20 години немските биолози са регистрирали намаляване на насекомите с над 70%!

С цел запазване на биологичното многообразие и избягването на последствията от това, сега се разработват идеи за смесени насаждения – царевица и цъфтящи видове, които осигуряват достатъчно храна за насекомите.

Някои биха казали, че тази нова идея е добре забравена стара – и са прави! Редица подходи от традиционното земеделие, утвърдени в хода на човешката история, все по-често намират приложението си в модерното селско стопанство. Смесените насаждения не са непозната практика в историята на земеделието – и ще се окаже, че в тях има голям смисъл. 

Голяма част от цъфтящите култури, които се предлагат за засяване наред с царевицата, идват от Северна Америка и Азия. Чуват се критични гласове, които твърдят, че така местната европейска растителност може да бъде изместена. Но тези предположения не са изследвани.

Факт е, обаче, че още преди да навлязат във фазата си на пълен цъфтеж, така смесените насаждения привличат много насекоми. А жътвата показва, че предоставят и много биомаса за производство на зелена енергия.

Разбира се, добивите на биомаса от смесените насаждения достигат най-много до 50 – 60% от добивите от монокултурните плантации с царевица. За фермерите това е загуба. Разбира се, тя може да се минимизира, ако фермерите продължат да отглеждат царевица, но сеят между редовете и цъфтящи храсти – така че, доходоносната царевица да се смеси с целогодишно цъфтящи растения, привличащи насекомите.

Съзнавайки значението на проблема, земеделските производители са склонни да засаждат дори повече смесени насаждения – стига правителството да компенсира загубите им.

Разбира се, за фермерите е по-лесно всяка година да сеят едни и същи растения. Но в това има голяма уловка:  според едно изследване на Техническия университет в Мюнхен, монокултурното земеделие унищожава толкова животински и растителни видове, колкото и климатичните промени.

Какъв парадокс: нали отглеждането на монокултури за производство на зелена енергия би трябвало да балансира щетите от глобалното затопляне и замърсяването на планетата?!?

Смесените посеви за производство на биомаса със сигурност ще помогнат за възстановяване на биоразнообразието от насекоми. Фермерите искат компенсации, но освен това знаят, че монокултурите не са от полза нито за биоразнообразието, нито за почвата, нито в борбата с глобалното затопляне. Новите (стари) идеи им дават увереността, че земеделието и биоразнообразието могат да вървят ръка за ръка – особено ако държавата застане зад това.