Казусът „спящи пари"

Преди броени дни Министерството на финансите публикува и предложи за обществено обсъждане Проект на Закон за уреждане на отношенията свързани с личните сметки за безналични ценни книжа, водени в централния регистър на ценни книжа от "Централен депозитар" АД, уреждащ сметките за „спящи акции“. 

Проверката за наличните акции става безплатно и всеки, който предполага, че може да има акции, е добре да провери, за да вземе обмислено инвестиционно решение. Достъпът до системата става през сайта на Централен депозитар чрез ПИК, издаван от НАП. Услугата се нарича EWALLET и е достъпна на сайта на депозитара на адреса https://ewallet.csd-bg.bg/

В подкрепа на законопроекта
  
 В интервю за в. „24 часа“ Васил Големански, зам.-председател на СД на БФБ-София и управител на Централен депозитар, съобщи, че общият обем на акциите от масовата приватизация засяга около 2 млн. души или техните наследници. 

  Какви са вариантите пред хората с бонови книжки?

 „Вариантите са три. Този, който нищо не е правил тогава с боновата си книжка, акциите в нея са изчезнали. Ако сте участвали в масовата приватизация, тогава имате някъде акции – било то в холдинг или директно в дружество от масовата приватизация“, разясни Големански и допълни, че от 1200 дружества, участвали в масовата приватизация, в момента регистрирани в Централния депозитар са 675. От тях 117 са публични. В самите дружества от масовата приватизация средният процент на спящите акции е 10-20%, а в холдинговите структури – 45%

  Какво е състоянието на дружествата, които са още активни, и какви дивиденти са спечелили?  

От 2012 г. до 2017 г. 117 дружества са реализирали печалба за всяка година, а 97 - за поне една година през този период. Натрупаната печалба е 1,2 млрд. лв., т.е. средно по 240 млн. лв. годишно. 

Общо 22 дружества са разпределяли дивиденти в поне една година от посочения период - средно по 16 дружества на година. Общият размер на гласувания дивидент от всички дружества за петгодишния период е 356 млн. лв. - 71,2 млн. лв. средногодишно. 

От общия размер на начисления дивидент по клиентски сметки при инвестиционни посредници са 227 млн. лв., средно по 45,4 млн. лв. на година, а реално полученият от тях дивидент е в размер на 223,7 млн. лв. , т.е. средният годишно е 44,7 млн. лв. 

Общо начисленият дивидент към спящи акции е 129 млн. лв., средно по 25,8 млн. лв. за всяка от последните 5 години. Под 10% от него в действителност е реално получен от акционерите. 

Защо се събират спящи акции във фонд?

Основната цел е да се консолидират малките акционери и да се съживи капиталовият пазар. Малките акционери имат общ интереси според Големански е много странно, че никой не ги е консолидирал досега. 

Против законопроекта
   
От Асоциация на индустриалния капитал в България настояват да бъде оттеглен този проект на закон за уреждане на отношенията, свързани с личните сметки за безналични ценни книжа, водени в централния регистър на ценни книжа от „Централен депозитар" АД, публикуван от Министерството на финансите за обществено обсъждане на 13 май 2020 г. Текстовете са двукратно отхвърлени, докато проектозаконът е бил концепция. 

От АИКБ се питат, защо предложението, трето по ред, се прави в безпрецедентно труден за българската икономика момент. Проектозаконът принуждава хората да прехвърлят акциите си от сигурно и неизискващо разходи от тяхна страна място (Регистър А на „Централен депозитар" АД, в който са сега коментираните сметки на физически и юридически лица) към инвестиционни посредници, където ще носят риска на посредника и ще дължат такси. 

Преместването на сметките означава съществено снижаване на сигурността, съпътствано с такси за различните услуги след изтичане на 24-месечен гратисен срок. 

Предложението няма аналог в нито една европейска държава, нито е продиктувано от изискванията на европейското законодателство, пишат от АИКБ. 

Каквото и да се случи, в повечето случаи притежателите на бонове от масовата приватизация не могат да реализират добра печалба от тях, заяви в предаването „Преди всички" финансовият анализатор от „Моите пари" Иван Стойков. „При някои акции цените са такива, че дори да бъдат продадени всички, сумата, която ще бъде получена, може да е от няколко лева до 30-40 или 50 лева максимум, което може да демотивира хората да проявяват каквато и да е активност", допълни той.