Професионалистът не чака музата да го споходи

Г-н Пармаков, как се зароди у Вас любовта към изкуството да рисувате?

Всеки човек би трябвало да знае, че има някаква даденост и да я развие. При мен са две - рисуването и музиката, но съдбата ми отреди рисуването, макар че и до ден днешен не преставам да свиря и да композирам. Музиката, която създавам, е накакъв хибрид между етно, джаз, класика и барок. 

По принцип съм график и затова се насочих към орнаментиката, защото там има филигран, детайлност и преплитане на геометрична с растителна орнаментика. А в керамиката, освен изкуство, има и наука. 

Имах идеалната възможност да работя в завод за керамика и ми стана интересно да експериментирам непрекъснато. И до днес се учудвам на смелостта, която съм имал да експериментирам тогава, тъй като си бях още самоук -  но ефектът на подглазурен акварел, който съм постигнал, все още ме озадачава.

Как бихте описали първото си произведение? Преди колко години се роди то?

Винаги съм се стремял да не правя случайни работи, така че бих оценил по достойнство и първите си произведения. Спомням си първите ми пана, които се купиха през 80-те години. Бях много горд, защото трябваше да се докажа и ме оцениха. Много ценни са ми и първите ми картини от фаянс, които си бяха чисти експерименти по онова време. Не съм завършил художествено училище като повечето колеги и може би това ме направи по-свободен в мисленето ми още като студент. Стремях се във всяка моя работа да има смисъл, идея, одухотвореност, а не само да е една необяснима абстракция, която трябва да провокира, като повечето клишета.

От къде черпите идеи и вдъхновение, за да творите?

Относно идеите и прословутото вдъхновение - не съм човек, който чака да дойде музата. Професионалистът просто сяда и го прави - по-скоро трябва да няма дискомфорт в душата ми и да се чувствам сигурен в ръката си. Казвам го, защото всяка една рисунка се прави на прима виста без никакви предварителни скици и проекти. Това е моят адреналин - всеки път да направя съвършената рисунка. Това си е математика, защото трябва да съчетаеш растителна с геометрична орнаментика, визуална симетрия и да намериш точната мярка, но и да знаеш кога точно да спреш. Но всичко това е свързано с начина на живот, с мислите и мечтите на човека. Просто когато рисувам, мечтая и това ме изпълва с радост, особено когато не бързам за никъде.

Кой е най-достойният Ви учител?

Естествено съм благодарен най-много на професор Венко Колев, който ме научи да мисля по-простичко за нещата и да не изпадам в сложности. От него разбрах, че изкуството трябва да е човешко, да радва душата и да е разбираемо и достъпно за хората.

Колко страни е посетило изкуството Ви?

Относно представянията ми в чужбина, не съм броил държавите, но мога да спомена Австрия, Ирландия, Франция, Германия, Япония, Китай, Армения, Чехия, САЩ, Израел, Англия, ОАЕ. В повечето държави съм бил чрез конкурс. Например в Страсбург, в Съвета на Европа, кастингът беше от самите депутати, които гласуваха - който им хареса и който събере достатъчно гласове, прави изложба в техните зали. Последните ми участия на представяния на българската култура на световни фестивали бяха в Китай и Дубай, както и на майсторски класове във Франция и Армения.

Имате ли проект, който още не сте осъществили?

Относно неосъществените проекти не бих казал, че имам някакъв конкретен проект. По- скоро, мечтата ми е да седна да рисувам, както се казва, една работа - един месец, без да бързам и да приложа нови техники, неизползвани до сега. 

Трудно е защото има един пазар, който непрекъснато трябва да се запълва и той си е основното нещо. Но когато имам време, мога и експерементирам, за да видя докъде мога да стигна. Основното в моята рисунка е орнаментиката и работя непрекъснато по нейното усъвършенстване, като вкарвам нови мотиви и детайли. Иконите от порцелан са нещо ново и различно, тъй като вкарах и 3D обработка, от снимка се получи двуизмерен релеф, от който е матрицата за порцелана.

Кое е българското в изкуството Ви и кое - световното? 

От пътуванията ми в чужбина разбрах, че стилът ми е интернационален, защото всеки припознава своя етнос по някакъв си начин. В Ирландия ми казаха, че прилича на келтски. В САЩ - на индиански, но това е разбираемо, защото орнаментиката в цял свят се преплита. За мен тя е старовизантийска, защото в основата на повечето композиции е хералдиката. Държа да подчертая, че стилът и технологията са изцяло авторски и се доразвиват непрестанно. Но за мен орнаментиката си носи духа на българското.

С кое свое произведение се гордеете най-много?

Да, как да си отсееш рожбите? Радвам се и на най-малката форма и на най-голямата. Големите форми са изпитание, защото форматът е друг и трябва да мислиш мащабно. Така че се гордея с големите вази от по метър и стенните пана от порцелан, които съм правил. Ценни са ми и бижутата от сребро и порцелан, които изработвам с колеги бижутери и нямат аналог.

С какви материали работите и какво най-често изработвате? 

Порцелан, който се  гравира на сурово и се изпича на 1200 градуса по Целзий, след което се обработва с колоидни разтвори на сребро, злато и платина и се изпича повторно на 820 градуса, с което се постига ефект на стъклопис.

Използваната техника води до известно състаряване, което напомня тенденцията ,,нови антики". Интересното е, че при самото гравиране нямам право на грешки, тъй като няма как да го изтрия, понеже работя с метален предмет. Затова мисля интуитивно за всяко движение на ръката - то си е цяла математика. Композицията трябва да е наситена с орнаментика и същевременно изчистена и ненатрапчива. Тайната е да знаеш кога да спреш.

За какво мечтаете в личен и професионален план? 

За какво мечтая ли? Мисля, че основната ми и трайна мечта вече е да спася душата си и душите на хората около мене. Опитвам се по някакъв начин да избягам от светските неща, защото горделивостта, себелюбието, материалноста разбиват човешката душа и  отдалечават човека от БОГ. Да, занимавам се с богословие, което много ми помогна в самата ми работа и в развиването на стила ми. Винаги съм се възхищавал на смирението на монасите, което ние, светските хора, не можем да постигнем, защото сме обсебени от ежедневието. Но вярвам, че никой не е безгрешен и затова трябва да се следим и да се коригираме непрекъснато, да изчистваме грешките си, които ни разболяват.

Проявяват ли млади хора интерес към Вашето изкуство?

Не мога да кажа каква е основната ми клиентела, има хора на всякаква възраст. За изкуството няма граници и възраст. Много млади хора си поръчват от произведенията ми за специални поводи като сватби или годишнини. Забелязал съм, че идват при мен, когато търсят специален подарък за чужбина. Казват ми, че звучи модерно и носи българското. Но най-хубавото е, когато после ти се обадят и ти кажат ,,Разбихме ги с тоя подарък!" - е, става ми хубаво.

Какво е посланието Ви към нашите читатели?

Посланието ми към драгите читатели е: ,,Не спирайте да мечтаете, да се радвате на всеки миг и да изживявате непрекъснато чувството, че сте свободни. Просто бъдете щастливи!"