ИПИ: Алтернативен бюджет 2021

За 18-а поредна година Институтът за пазарна икономика (ИПИ) представи Алтернативен бюджет за възстановяване и висок икономически растеж с ниски данъци за 2021 г. 

На глобално ниво изминалите месеци очертаха картината на първоначалния ефект върху икономиката: рязък срив през март-май, отчетен във всички макроикономически показатели, и постепенно подобрение след юни.

В България се очерта сходна на страните в ЕС тенденция, макар че кризата дойде малко по-късно – през първото тримесечие икономиката ни все още расте, като започва да се отчита спад от 10,1% през второто тримесечие. Растежът от 4,3% през третото тримесечие обаче не е достатъчен, за да преодолее срива. 

В среда на огромна несигурност Европейската комисия прогнозира спад на БВП в ЕС от 7,4% и ръст от 4,1% през 2021 г.; за България свиването през тази година се очаква да е с 5,1%, а ръстът догодина – по-скромните 2,6%. Накратко, европейската икономика ще достигне предкризисното ниво едва през 2022 г. За България това означава три загубени години за икономическото сближаване и догонването на производителността и доходите в най-развитите европейски страни.

Отговорът на българското правителството през тази година бе подкрепа за заетостта с мярката 60/40 и пренасочване на част от еврофондовете към разходи, свързани с кризата и субсидии за пострадали фирми. Голямото нарастване на разходите обаче, което води до рекорден дефицит от над 5 млрд. лв., или 4,4% от БВП, се дължи на почти ежеседмичното и хаотично увеличение на социални плащания и обещанията за още строителство на инфраструктура. 

През 2021 г. правителството предлага още от същото – по-високи заплати, пенсии и детски надбавки за всички без търсене на ефект; в резултат разходите ще надхвърлят 52,5 млрд. лева, или 42,2% от БВП. Дефицитът ще доближи 5 милиарда, или 3,9% от БВП.

ИПИ смята, че България трябва и може да излезе по-бързо от кризата и да увеличи потенциала си за дългосрочен растеж. Фокусът на Алтернативния бюджет на ИПИ е върху постигането на по-бързо възстановяване и по-висок икономически ръст в следващите години чрез по-ниски данъци за предприемачи и заети, съкращаване на ненужни и неефективни разходи и структурни реформи.

Основните акценти включват: 

- По-ниски данъци: Ускорена данъчна амортизация за инвестициите в машини и оборудване и намаляване с 5 процентни пункта на осигурителната тежест за наетите в частния сектор. Заедно с това се предлага преминаване от мерки за субсидии и компенсиране на загуби към преотстъпване на данъци и осигуровки и насърчаване на заетостта и преквалификацията на работещите в нови или успешни и растящи предприятия. 
- Съкращаване на разходи и данъчни привилегии за избрани сектори: По-ефективно насочени социални разходи вместо предизборно мотивирани увеличения – например семейни помощи за деца с доходен критерий и насочени към нуждаещите се домакинства. Едновременно с това премахване на субсидии и специални данъчни преференции, изкривяващи конкуренцията. Нужно е и повишаване на данъчната събираемост чрез затваряне на „вратички“ за неспазване на привилата. 
- По-ефективен публичен сектор: Повишаване на възнагражденията в бюджетната сфера при две условия: явен дисбаланс и недостиг на кадри (както например при медицинските сестри) и провеждане на структурни реформи (например чрез премахване на регулации, реорганизация на дейността), водещи до оптимизация на персонала. Ускоряване на реформите чрез смели стъпки, включително например при използването на електронни услуги, което ще позволи съкращаване на разходите за текуща издръжка и заплати в администрацията. 
- По-бързи структурни реформи: От 2021 г. сме в уникалната ситуация Европейският съюз буквално да дава „пари срещу реформи“. С подготвяния национален план за възстановяване да се заложат амбициозни и бързи реформи още за 2021 г. Това ще отвори достъпа до средства от Механизма за възстановяване и устойчивост, които да подкрепят промените и реформите, а част от средствата могат още догодина да финансират мерки за преодоляване на кризата и подкрепа на бизнеса. 
 

Алтернативният бюджет на ИПИ: 

1. Оставя 3 млрд. лева повече за инвестиции и създаване на продуктивни работни места в успешно адаптиращите се към новите условия предприятия. 

2. Съкращава неефективни разходи за над 2 млрд. лева, а с бързи реформи и по-добро насочване на европейски средства дава допълнителни близо 2 млрд. лева за финансиране на бюджетните разходи. 

3. Дефицитът в проекта на ИПИ е с 1 млрд. лева по-нисък от заложения в законопроекта на правителството. Заедно с това реформите и промяната в приоритетите позволяват устойчиво свиване на дефицитите през 2022-2023 г. и намаляване на нуждата от допълнителен държавен дълг. 

Държавният бюджет за следващата година ще струва средно по 7557 лв. на българските данъкоплатци. Общо 52,5 млрд. лв. ще похарчи държавата през 2021 г.