ИПИ: Как да изнесем ИКТ и региони извън столицата?

Високите технологии са представяни като основен двигател на растежа на развитите икономики. Това е обяснимо поради много високата добавена стойност на сектора, трансформациите които разрешава, и добрия жизнен стандарт, който осигурява на заетите в него. На този етап обаче регионалното влияние на ИКТ и далекосъобщенията в България остава съсредоточено в няколко големи общини, въпреки ускорения ръст на отрасъла през последното десетилетие.

София е очевидният лидер, като през 2018 г. 14% от продукцията на общината се създава от ИКТ и далекосъобщенията (а като добавим и свързания аутсорсинг сектор, надхвърлят 1/5 от цялата столична икономика). 

В някои от водещите икономически центрове обаче постепенно отрасълът повишава тежестта си – във Варна той вече е 3,7% от общата произведена продукция, в Пловдив – 3,2%. В почти всички общини, за които има данни и секторът изобщо присъства, обаче, делът му е под 1%. Аналогично е разпределението на наетите лица – от 92 хиляди общо наети в страната 77 хиляди са в София, 4 хиляди в Пловдив, 3,6 хиляди във Варна и хиляда в Бургас. По-скромно се представят по-малки икономически центрове като Габрово, Велико Търново, Плевен и Благоевград. 

Концентрацията на ИКТ инфраструктурата и бизнеса в столицата не е нещо непременно лошо. Тъкмо обратното, ако съдим по развитието на отрасъла в страните лидери, този модел на развитие е до голяма степен обичаен. По-широкото му разпространение обаче може да играе ключова роля в повишаването на жизнения стандарт в по-малко развитите области и да забави (ако не обърне) процесите на икономическа дивергенция.

Първото и най-важно е достъпът до работна сила и добре подготвени човешки ресурси.

Фокусът върху образование в сферата на високите технологии в регионалните университети (и дори в училищата) и създаването на филиали на школите определено би помогнал, но това изисква и насочването на качествени преподаватели към регионите. 

В бъдеще най-вероятно ще видим и ръст на онлайн обучението – както формално, така и неформално – което също може да доведе до подобряване на работната сила в регионите, където ИКТ секторът днес е по-слабо представен. 

Стартъп културата също е неразривен елемент от отрасъла, а повишаването на ИТ образованието в регионите означава не само подобряване на възможностите за привличане на инвестиции от съществуващи фирми, но и създаване на местен ИТ бизнес. 

Въпреки че човешкият ресурс e най-важният фактор, лесният достъп до инфраструктура също е от значение; разполагането на офис на средна или голяма ИТ фирма изисква достъп до сгради, интернет, ток, пътища, по които служителите да стигат до него. За този най-високоплатен сектор общата социална среда – от кафенетата до театрите и парковете – също е от голямо значение.

ИКТ бизнесът често работи на клъстъри и привличането на първите няколко фирми към даден регион е ключово – те създават средата за останалите. Създаването на технологични паркове със сигурност не вреди, но привличането на истински, работещ бизнес е много по-важно. 

В по-общ план подобряването на местната среда за правене на бизнес е ключово. Колкото по-малко усилия струва стартирането на бизнес и ежедневното общуване с местната (а и централната) администрация, толкова по-лесно е на ИТ бизнеса да се фокусира върху реалната си работа. Регионите, които могат да гарантират лесно и безпроблемно – и колкото се може по-цифрово – административно обслужване, стават по-привлекателни. 

ИКТ секторът рязко премина към модел на работа от разстояние през последните месеци и ако съдим по лидерите в отрасъла, може да се окаже, че това е постоянна трансформация. По тази причина малките общини, които предлагат добри условия за живот извън големите градове, могат да се окажат привлекателни за отделни ИТ кадри, без там да се разполагат цели офиси на фирми.