БНБ няма да удължи срока на мораториума по заемите

„Участието на българския лев в ERM II (Европейския валутен механизъм) или популярно „чакалнята за еврозоната“ е изключително важен етап от присъединяването на България към семейството на еврото. Това участие има две основни цели: Първо, да гарантира, че колебанията на валутните курсове на еврото спрямо националните валути не нарушават икономическата стабилност в единния пазар. Второ, да помогне на съответната държава – членка извън еврозоната, да се подготви за участие в нея.“ Това заяви управителят на Българска народна банка Димитър Радев по време на уебинар наАмериканската търговска камара в България (AmCham). 

Запазваме валутния борд

На 10 юли т. г. страните по споразумението за ERM II се договориха да запазят сегашния валутен курс евро-лев, който е 1,95583 лева за 1 евро. Освен това, въз основа на едностранен ангажимент на българските власти, страните в ERM II се договориха България да запази своя режим на валутен борд, включващ нулев диапазон на колебание през периода на участие в ERM II. Управителят на БНБ отрече да е възможен сценарий, при който валутният курс няма да бъде фиксиран.

Това сложи край на спекулациите, че валутният курс в условията на ERM II ще е различен от фиксирания валутен курс, който е в сила в България повече от 23 години. Следователно участието на българския лев в ERM II не изисква промени в режима на фиксирания курс на валутния борд. Затова нямаме никакви притеснения за стабилността на валутния ни курс нито сега, нито за периода на участие в ERM II, обобщи управителят на БНБ.

Димитър Радев даде за пример и т.нар. коефициент на покритие на валутния борд. Той показва колко от нашите висококачествени валутни резерви стоят зад паричните задължения на БНБ. Балансът от миналата седмица показва, че коефициентът на покритие е 160%, каза г-н Радев.

Положителните последици от ERM II за цялата икономика ще бъдат, например, по-добрите условия на финансиране на нашата страна, нещо много важно в настоящите трудни времена, коментира Радев.

Колко време ще чакаме 

Времевата рамка на участието в „чакалнята“ е различна за отделните държави. Дания е в ERM II повече от 20 години, но е единствената държава в ЕС след излизането на Великобритания, която няма задължението да въвежда еврото. Сред останалите държави литовският литас остана най-дълго в ERM II – повече от 10 години. Целта на България е да остане в този механизъм възможно най-кратко. Реалистично това означава, че през 2024 г. бихме могли да бъдем в еврозоната, заяви управителят, което означава да поддържаме стабилната фискална и парична позиция. 

Какви са нашите задължения

Най-важният въпрос, сподели Димитър Радев, е какво трябва да бъде свършено, докато сме в ERM II. Ние трябва напълно да изпълняваме критериите за конвергенция (т.нар. критерии от Маастрихт). Те изискват контрол върху инфлацията, държавния дълг, бюджетния дефицит, стабилността на валутния курс и вътрешните лихвени проценти. Това означава, че трябва да поддържаме инфлация от не повече от 1,5% над средната стойност от трите държави членки с най-ниска инфлация, бюджетен дефицит под 3% и брутен държавен дълг под 60% от БВП, стабилен валутен курс в условията на ERM II, както и номинални дългосрочни лихвени проценти до 2% над тези в трите държави членки с най-ниска инфлация. Управителят на БНБ заяви, че към днешна дата България най-общо покрива критериите за конвергенция и има добри шансове да продължи да ги покрива, ако провежда стабилна фискална и парична политика въпреки кризата.

Освен критериите от Маастрихт България пое ангажименти в шест области. Четири от тях бяха от сферата на компетенциите на правителството – надзорът върху небанковите институции, рамката за несъстоятелността, рамката срещу изпирането на пари и държавните предприятия. Ангажиментите след влизане в ERM II включват по-нататъшни мерки в същите четири области от мандата на правителството. Вече има приет план за действие във връзка с прилагането на тези мерки, допълни управителят на БНБ.

Какво ще се промени

Системите RINGS и BISERA ще спрат да функционират, когато се присъединим към еврото. Плащанията по RINGS ще мигрират към платформата TARGET за плащания в евро. Транзакциите през BISERA ще мигрират към Единната зона за плащания в евро SEPA. Националният трафик на плащанията ще бъде трансформиран изцяло. В момента заедно с BORICA изпълняваме проект за незабавни плащания в левове на стойност до 100 000 лв. Тези плащания ще са в съответствие с паневропейската рамка за кредитни преводи на Единната зона за плащания в евро SEPA. От ноември 2022 г. ще има нова консолидирана платформа TARGET, обединяваща TARGET2, TARGET2-ценни книжа и TIPS. Съответно БНБ, 18 търговски банки, BORICA и централните депозитари се подготвят за тази нова консолидирана платформа.

По отношение на COVID-кризата управителят на БНБ отбеляза, че централната банка прие мащабен пакет от мерки, възлизащ на над 8% от БВП. Те включваха пълна капитализация на печалбата на търговските банки за 2019 г., увеличение на ликвидността, намаляване на по-рисковите чуждестранни експозиции на банките, както и отмяна на планираните увеличения на антицикличния капиталов буфер за тази и за следващата година. БНБ одобри частния мораториум за погасяване на банкови заеми, предложен от банковия сектор. Суап линията с ЕЦБ също може да бъде добавена към този списък. 

Кредитирането до момента остава стабилно, но заедно с това то е процес, отразяващ както предлагането, така и търсенето. В период като сегашния банките активно търсят добри „банкируеми“ проекти, подчерта Радев. Банките обаче трябва да остават внимателни при идентифицирането и оценяването на рисковете, които поемат при отпускане на заеми. Независимо от стимулите да увеличават кредитирането, банките не трябва да го правят на всяка цена или при всякакви рискове.

Димитър Радев заяви също, че БНБ не планира удължаване на срока на мораториума за плащанията по банкови кредити. Централната банка остава в готовност да приложи, ако това се налага, допълнителни мерки, повечето от които свързани с капиталовите изисквания, и наблюдава ситуацията внимателно.

Предимствата за банките

Предимствата от участие в Банковия съюз преди членството в еврозоната са няколко. Едно от тях е, че повече не се налага да изпълняваме последващи ангажименти в тази област, каза управителят на БНБ. Друго предимство е, че банките ще намалят разходите си след включването ни в двата сегмента на Банковия съюз – Единния надзорен механизъм и Единния механизъм за преструктуриране. Новите надзорни такси, които ще дължат банките, ще бъдат незначителни. В същото време таксите, които банките ще дължат за покриване на разходите, свързани с дейностите по преструктуриране в рамките на Единния механизъм за преструктуриране, ще бъдат нулеви през следващите няколко години. Това се дължи на многото средства, натрупани в националния Фонд за преструктуриране на банките, поясни Димитър Радев. 

Не се очакват драматични промени за банките по отношение на начина на провеждане на надзорния процес, но БНБ придобива повече капацитет, експертен опит и достъп до информация, допълни още той.

При осъществяване на надзора ще се прилага интегриран модел, а не два отделни модела на ЕЦБ и на БНБ, обясни Радев. Крайните санкции ще се определят във Франкфурт, но София ще участва активно в процеса на вземане на решенията. Освен това по време на периода на участието в ERM II административните актове по отношение на банките в България ще се издават от БНБ. Доколкото банковият сектор е много добре регулиран, строгото прилагане на регулациите не може да се очаква да доведе до различни решения, независимо от конкретните процеси.

Според Димитър Радев текущата макроикономическа прогноза на БНБ остава малко по-консервативна от тази на някои други институции, но и несигурността нараства и става все по-трудно да се оценят параметрите на възможните сценарии. „Въпреки всичко очаквам банковият сектор да остане устойчив спрямо всякакви отрицателни промени в средата“, обясни той.

Показателите на българската банкова система, включително капиталовата адекватност, съотношението на ликвидност и рентабилността, са по-добри от средните за ЕС. Единственото изключение е равнището на необслужваните кредити – след трайно понижение през последните години то достигна до около 6%, при средно 3% за ЕС.