Китай: Дипломация на ваксината

Според много капацитети в дипломацията и международните отношения, историята на пандемията и мястото на  китайската държава в нея  трябва да бъдат претълкувани.

Новината за възможността скоро да бъде използвана ваксина е обнадеждаваща. Нормалността ще настъпи, едва когато пандемията бъде ограничена в световен мащаб, дори в най-бедните региони. Но стратегия за това сякаш липсва.

Понастоящем в света има десет ваксини във финалната фаза на тестване. Четири от тях идват от Китай. Китайското правителство не само е освободило неограничени ресурси за научни изследвания, но освен това ще може бързо да започне производство в необходимите мащаби. Отменени са всички основни етични правила за развитие. Смята се, че стотици хиляди хора са били ваксинирани преди ваксините да бъдат одобрени. Правителството цензурира критиките към подхода и докладите за неуспехи в отделните тестови фази. В повечето индустриални страни китайските производители на ваксини с право няма да имат шанс.

Но на други места зависимостта е голяма. За страните в Африка, Близкия изток и Азия, където живее половината от световното население, силно субсидираната ваксина на Китай може да бъде единствената възможност за спасение. Докато богатите държави преговарят директно с производителите, а САЩ при Тръмп отхвърлят инициативата, провеждана от Световната здравна организация (СЗО) за предоставяне на два милиарда дози ваксина за развиващите се страни, дневният ред на Китай е ясен: той иска да се превърне в най-важния доставчик там. 

Дипломация на ваксината

В дните на най-голяма нужда Пекин използва пазарната си сила в производството на защитно облекло, изнудвайки света да замълчи и да спазва новите изисквания. И след тази дипломация на маските, сега следва дипломацията на ваксините. Не става въпрос само за символична победа. През следващите няколко месеци ще стане по-ясно от всякога каква е визията на Китай за бъдещето на света.

Китай отпуска безброй заеми, южноамериканските и карибските страни вече са получили милиард долари от Пекин за закупуване на ваксина от Китай. Мексико плати 35 милиона дози. Бразилският министър на здравеопазването опитва всякакви похвати, за да разсее съмненията относно китайската ваксина. В Азия Пекин е гарантирал интересите си в повече от половин дузина държави. Тестове от китайски производители са поръчани или вече се използват в поне 16 държави. Китайското ръководство нарича тази стратегия „Пътят на коприната към здравето“.

Преосмисляне на историята на пандемията

Лидерът на партията Си Дзинпин говори за глобална отговорност и няма съмнение, че ваксините трябва да бъдат достъпни за всички страни, ако са безопасни и адекватно тествани. Но загрижеността на Китай не е безкористна. Пекин е на път да се отърси от отговорността  си за кризата, да излъска имиджа си и да интерпретира по своему историята на пандемията.

Началото на кризата е показателна за това как Китай изобщо се справя с нея. Първо, местните власти прикриха огнището на вируса в Ухан. Най-големият неуспех на Китай е, че днес някои  имат смелостта да припомнят този факт. Китайското правителство преследва и заплашва в цял свят журналисти, учени и дори държави, които продължават да припомнят тежката отговорност на Китай за кризата. Австралия от месеци е подложена на икономически санкции, тъй като изисква Пекин да поеме политическа отговорност. Посланието е ясно, то служи като възпиращ фактор и в световен мащаб е донякъде успешно.

130 държави са се договорили за независимо разследване на произхода на вируса под ръководството на СЗО. Световната общност и особено семействата на жертвите имат пълното право да бъдат информирани. Също така би било необходимо да се предотвратят бъдещи огнища. Въпреки това такова обяснение няма да има. Защото докато светът се бори с последиците от кризата, Китай пренаписва условията на разследването в интерес на Пекин. Прикриването на случилото се в Ухан никога не спирало.

Китай ще използва кризата и слабостта на останалите, за да приложи новия си политически ред

Това не само показва безпомощността на СЗО в отношенията с Китай, но и илюстрира безсилието на международната общност спрямо китайската геополитика. Поведението на Пекин вече показва как може да изглежда един свят, в който Китай определя правилата. Ще възникне такъв ред, при който нормите и законите ще се водят единствено от интересите на Китай - една система от зависимости и вина, с която Пекин ще може да разполага по всяко време, за да осигури собственото си надмощие.

Ако демократичните държави не успеят да разработят алтернатива на китайските глобални инициативи за ваксинация при справедливи условия и без политически ангажименти, много държави няма да видят друг изход, освен да станат зависими от Пекин. Китай ще използва кризата и слабостта на другите, за да приложи новия си политически ред.