Никога не говорете на хората за своето щастие
- Западна традиция
- Автор:
Броят на диагностицираните с депресии е впечатляващ и посещението при психолог вече не е част само от живота на богатите американци, а реалност и за много българи.
Казват, че човек е щастлив именно в процеса на постигане на целите си. Но защо тогава, като топъл хляб се продават книгите „Как да се оженим за една седмица“ или „Как да стана милионер за 10 дни, без да излизам от дома“?
Хората търсят преки пътища към своето щастие. А защо? Защото ако строите къща за 10 години, а съседът ви - за 2, значи сте губещ.
Ето един цитат от древногръцкия философ Плутарх, който може служи като наставление:
„Не говори за щастието си с човек, който е много по-нещастен от теб.“
А в страниците на известни личности от социалните мрежи, за които е абонирано многомилионното братство на техните фенове, се срещат ярки демонстрации на щастие: „Аз съм на Малдивите“, „Присъствах на връчването на Оскарите“, „Утре е сватбата ми“, „Купих си рокля за 10 000 долара“.
Получава се се някакъв морален мазохизъм - да се шпионира чуждото щастие. Не всеки се мотивира от този блясък, мнозина просто са изтощени от завист. Какво е доброто в това?
Представете си свят, в който всеки от нас постига нещо, но го пази в тайна. И ние носим сиви дрехи, живеем в сиви бетонни кутийки, никога не се усмихваме, за да не дразним другите.
Това ли е идеалната картина на битието?
Ето и една древна еврейска мъдрост:
"Никога не се доверявайте на човек, който говори за проблемите си, но крие радостите си от вас."
Дисонанс, противоречие.
Ясно е, че не трябва да настъпваме хората по мазолите. И да разказваме на собствениците на гарсониери за това колко страхотно се живее в мезонет. А на тези, които се возят с трамвая - за това как новият модел BMW се плъзга нежно по асфалта.
Това се нарича дразнене и хвалене. Не е тактично.
Но да криеш емоции и да се правиш на нещастен, само за да не нараниш обидените и оскърбените, е лицемерие, нали?
Мълчанието е злато. Но ако трябва да мълчите за живота си пред най-близките си хора, помислете дали те изобщо са толкова важни за вас?
Още по темата във
facebook