Евростат: Свиването на потреблението води до спад на икономиката

През второто тримесечие на 2020 г. БВП на България спада с 8,6% на годишна база, според предварителните сезонно и календарно изгладени данни на Евростат. Средният спад за Европейския съюз (ЕС) през периода април - юни 2020 г. е от 13,9% на годишна база, а този в еврозоната – от 14,8% на годишна база.

Икономически растеж

Спадът на българската икономика през второто тримесечие на 2020 г. е причинен от свиване на частното потребление, инвестициите и нетния износ и само правителственото потребление е с положителен принос. Това сочат предварителните оценки на Евростат, цитирани от Асоциацията на банките в България. 

Към края на юни 2020 г. БВП на България спада с 8,6% на годишна база, според предварителните сезонно и календарно изгладени данни на Евростат. Средният спад за Европейския съюз (ЕС) през периода април - юни 2020 г. е 13,9% на годишна база, а този в еврозоната – 14,8% .

През периода частното потребление, което включва потреблението на домакинствата и на нетърговските организации, обслужващи домакинствата (НТООД), се понижава с 4% на годишна база (спрямо ръст от 2,9% на годишна база през първото тримесечие на 2020 г.) и допринася за спада на БВП с 2,5 процентни пункта в сравнение с приноса от 1,8% за ръста през първото тримесечие на 2020 г. Правителственото потребление забавя ръста си до 3,9% на годишна база (спрямо ръст от 6,3% през предходното тримесечие).

През второто тримесечие на 2020 г. приносът на инвестициите на компаниите към БВП е отрицателен (-1,6%), при отрицателни -2,2% тримесечие по-рано.

През второто тримесечие износът на стоки и услуги намалява с 19% на годишна база при ръст от 3,2% три месеца по-рано. Вносът спада с 19,5% на годишна база след годишния ръст от 0,4% през първото тримесечие на 2020г. 

Нетният износ е с отрицателен принос върху икономическия растеж. Търговският дефицит е 0,9% от БВП, спрямо дефицита от 0,7% към края на предходното тримесечие.

За сравнение, всички компоненти допринасят за спада от 13,9% на годишна база в ЕС през второто тримесечие на 2020 г. В своята Есенна макроикономическа прогноза Европейската комисия (ЕК) очаква българската икономика да продължи да се възстановява, с основен принос на вътрешното търсене и износа. В своето тримесечно издание "Макроикономическа прогноза", Българската народна банка (БНБ) посочва, че се очаква фискалната политика да има силно изразено антициклично въздействие, като допринася положително за икономическата активност както чрез по-високия размер на разходите за правителствено потребление и инвестиции, така и чрез увеличените нетни трансфери към домакинствата. В съответствие с допусканията за развитието на външната среда и за овладяване на пандемията през периода 2021-2022г., БНБ очаква постепенно възстановяване на икономическата активност в страната. Прогнозите на различни национални и международни финансови организации и институции допускат, че спадът на икономиката на България ще бъде в границите между -5,5% и -3% през 2020 г. Очакванията са за ръст с между 2,5% и 4,1% през 2021 г.

Инфлация

През третото тримесечие на 2020 г. хармонизираният индекс на потребителските цени (ХИПЦ) забавя своя ръст до 0,6% на годишна база, спрямо отчетените 1,1% през второто тримесечие на 2020 г. През септември 2020 г. инфлацията в България възлиза на 0,6% на годишна база, което е повече спрямо средното за ЕС (0,3%) и еврозоната (-0,3%). България е осма в ЕС по прираст на ХИПЦ през септември 2020г.

В своето тримесечно издание „Макроикономическа прогноза“ БНБ очаква годишната инфлация да се забави значително до 0,3% в края на 2020 г., което отразява същественото понижение на международната цена на петрола в евро и забавянето на базисната инфлация под въздействие на свиването на частното потребление на годишна база. БНБ допуска нарастване на общата инфлация до 1,9% в края на 2021 г. главно поради очаквано нарастване на цената на петрола и постепенното ускоряване на базисната инфлация, след което през 2022 г. се очаква забавянето ѝ до 1,6%. В своята Есенна макроикономическа прогноза ЕК прогнозира спад на инфлацията в България до 1,2% в края на 2020 г. и ръст до 1,4% през 2021 г. и до 1,8% през 2022 г

Пазар на труда 

През септември 2020 г. безработицата в България, измерена като част от работната сила, нараства до 6,2% от 5,6% в края на второто тримесечие на 2020 г. Безработицата в страната е по-ниска от средната за ЕС, като България се нарежда на 13-о място сред държавите-членки на ЕС с най-ниска безработица през септември и на шесто място сред страните от региона на Централна и Източна Европа (ЦИЕ). В края на септември 2020 г. броят на безработните в България се повишава до 198 хил. души, от 182 хил. души в края на второто тримесечие на 2020 г. и 133 хил. души в края на третото тримесечие на 2019 г. Делът на безработните младежи (под 25-годишна възраст) нараства до 18,3% в края септември в сравнение с 16,4% в края на второто тримесечие на 2020 г. В края на септември 2020 г. средното ниво за страните-членки на ЕС е 17,1%, като най-голям е делът на безработните младежи в Испания, Гърция и Италия.