Ember: България e изоставаща в енергийния преход

Общоевропейският анализ на националните планове за енергетика и климат разкрива, че България е една от седемте страни в ЕС, които изостават най-много в намаляването на въглеродните емисии при производството на електроенергия до 2030 г. Независимата организация Ember публикува доклад, в който се анализират националните планове за енергетика и климат на всички държави в ЕС. Този анализ разкри седем държави, които значително изостават в намаляването на въглеродните емисии в електроенергийния сектор. Това са Белгия, България, Чехия, Германия, Италия, Румъния и Полша. Техните данни показват ограничен или никакъв напредък в енергийния сектор през цялото следващо десетилетие. Седемте държави с най-мръсните системи ще бъдат отговорни за 80% от емисиите в енергийния сектор на ЕС до 2030 г., подчертават анализаторите. 

До 2030 г. България ще продължи да бъде една от страните в ЕС, които най-много разчитат на изкопаеми горива – особено въглища – за производството на електроенергия, показват данните. Зависимостта на България от изкопаеми горива за електроенергия се променя в съвсем слаба степен за периода 2018-2030 г. – един от най-бавните темпове на напредък в ЕС. 

Експертите смятат, че до 2030 г. България все още ще има производство на електроенергия от възобновяеми източници значително под средното ниво. 
Внедряването на нови възобновяеми източници на електроенергия между 2018 и 2030 г. е близо до най-ниското в ЕС. България е една от едва 4-те държави в ЕС, където планираното внедряване на възобновяема електроенергия е по-бавно през следващото десетилетие, отколкото през предходното, въпреки огромното намаляване на разходите за вятърна и слънчева енергия. 

Чарлз Мур, ръководител на европейската програма Ember, заяви: „България изостава в енергийния преход на ЕС. Тя е една от малкото останали държави в ЕС без план за постепенно прекратяване употребата на въглища и в които внедряването на възобновяеми източници на енергия през настоящото десетилетие е по-бавно, отколкото през предходното, въпреки изключително бързо намаляващите разходи. 
Въпреки молбите на премиера Борисов за помощ от Европейската комисия за постепенно прекратяване употребата на въглища, той не успя да създаде подкрепящ пазар за възобновяеми енергийни източници и дори да определи дата за постепенно прекратяване употребата на въглища. Залогът, че нова ядрена централа през следващото десетилетие ще намали емисиите, е рискована стратегия и няма да осигури редуцирането, необходимо през настоящото десетилетие. Докато съседите от ЕС загърбват изкопаемите горива, България е на път да има една от най-мръсните електроенергийни мрежи до 2030 г., ако не успее да инвестира във възобновяеми източници на енергия.“ 

Предвид настоящите планове предложението на Европейската комисия за намаляване на емисиите на парникови газове с 55% до 2030 г. не може да бъде изпълнено, се казва в документа, разпространен от организацията. Общите планове за вятърно и слънчево разполагане на нови централи ще трябва да се утроят, за да достигнат целта, а общото производство на електроенергия от възобновяеми източници вече се очаква да се увеличи с 93% в периода до 2030 г. 

Ember е независим мозъчен тръст с нестопанска цел, финансиран от Европейската фондация за климата.