Анализ на добивите на основните полски култури за 2019-2020 г.

През настоящата стопанска година получените средни добиви от пшеница за страната по данни на Оперативните анализи на основни земеделски култури на МЗХГ са 394 кг/дка и са най-ниските за периода 2015-2020 г. Средният добив на пшеница през 2020 г. е с 19,1% по-нисък от средния добив за страната за предходния петгодишен период. 

В условията на настоящата година в 10 области на страната (Добрич, Варна, Бургас, Сливен, Ямбол, Шумен, Търговище, Силистра, Разград, Русе) са получени значително по-ниски добиви в сравнение със средните за съответната област за последните 5 години. Намалението варира от 68% за област Добрич до 15% за област Разград. Всички тези области попадат в Североизточна и Югоизточна България. 
В други 10 области (Хасково, Кърджали, Стара Загора, Пловдив, Пазарджик, София – област, Монтана, Видин, Ловеч, Габрово) средните добиви през 2020 г. превишават средните добиви за съответната област за последните 5 години. Увеличението варира от 68% за област Кърджали до 13% за област Ловеч.

Анализът на агрометеорологичните данни в областите с най-голямо отрицателно отклонение на добивите от пшеница през 2020 г. показва, че те са получени в резултат на комбинация от следните фактори: 
- крайно недостатъчно валежи през есенно-зимния период и задълбочаваща се суша до навлизане на културите в стопанска зрелост; 
- високи средни дневни и абсолютни максимални температури през зимните месеци; 
- възвратни мразове при настъпване на фаза вретенене; 
- интензивни количества валежи във восъчна зрелост. 
Картината е усложнена освен от натрупване на много видове стрес и от взаимодействия с технологични решения и сортов състав.

През стопанската 2019/2020 г. получените средни добиви от ечемик за страната по данни на Оперативните анализи на основни земеделски култури на МЗХГ са 406,3 кг/дка и са най-ниските за периода 2015-2020 г., независимо от факта, че средният добив през 2020 г. е незначително по-нисък от средния добив за страната за предходния петгодишен период - едва с около 2%. Въпреки това в четири области получените добиви през настоящата година са значително по-ниски от средните за периода 2015-2019 г. В област Бургас през 2020 г. са получени средни добиви от 258 кг/дка, които са с 46% по-ниски от средния добив за периода 2015-2019 г., в област Сливен - 215 кг/дка и с 48% по-ниски, в област Добрич – 303 кг/дка и с 40% по-ниски, и в област Варна - 322 кг/дка и съответно с 24% по-ниски. По-ниски добиви в сравнение с миналия петгодишен период са получени и в областите Кюстендил – с 26%, Ямбол – с 20%, Шумен – с 19%, Силистра – с 15%, Търговище – с 12%, Разград – 6%. 

Сушата е основното явление, дало негативен отпечатък върху растежа и развитието на растенията, а оттам и върху формирания добив от тях.

При условията на силна суша и необичайно високи температури през есенно-зимния период друг негативен фактор върху развитието на ечемичените посеви се оказа торенето. Посеви, подхранени само с азот при норма около 10 kg/da активно в-во, рано напролет дадоха с около 30% по-високи добиви в сравнение с посеви, които бяха добре и балансирано подхранени с комбинирани торове, съдържащи азот, фосфор и калий в експериментални посеви в ИЗ - Карнобат. Благоприятен ефект имаха листните торове, внесени на по-късен етап преди изкласяване, които минимизираха нетагивните последици от ниските отрицателни температури и сланите в района в месеците март и април.

През стопанската 2019/2020 г. полученият среден добив от рапица за страната по данни на Оперативните анализи на основни земеделски култури на МЗХГ е 225 кг/дка и е с 10,4 % по-нисък в сравнение със средния добив за страната за предходния петгодишен период. Средните добиви за страната варират от 170 кг/дка в София област до 290 кг/дка в област Русе. 
В шест области получените средни добиви са по-високи от средните в съответната област за периода от 2015 г. – 2019 г. В област Пазарджик добивът е по-висок с 27%, в област Благоевград – с 23%, в област Пловдив – с 18%, в област Хасково – със 17%, в областите Стара Загора и Видин - с 9%. 

По-високите добиви в тези области до голяма степен се дължат на падналите валежи през февруари и март, които са значително по-високи от месечната норма на валежите и по този начин компенсират недостига на влага в почвата от предходните месеци (виж представени данни по-горе за пшеницата). 

Климатичните условия в България са подходящи за отглеждане на царевица, поради което тя се е утвърдила като основна фуражнозърнена и силажна култура. В много райони на страната през отделни години настъпват продължителни засушавания, съчетани с екстремно високи температури, които се отразяват крайно неблагоприятно върху развитието и добива на царевицата. 
Отглеждането на царевицата без напояване в районите с чести и продължителни засушавания крие както производствени, така и финансови рискове за стопаните. За да се осигурят ежегодно възможно високи и стабилни добиви, включително и през годините с подчертано висока степен на засушаване, е необходимо производителите да се стремят към максимално използване на климатичните условия и биологичните особености на отделните хибриди царевица.

Стопанската 2020 г. приключи с незадоволителни резултати за пшеницата и до известна степен и за ечемика и рапицата, които ще дадат своя негативен ефект и през следващата производствена година. Нещо повече, дългосрочната прогноза за времето съгласно JRC MARS Bulletin за септември, октомври и ноември сочи, че е вероятно да се появят по-топли от обичайните условия в по-голямата част от Европа. 
Не са получени плануваните количества зърно и семена за пазара. Очаква се да се повиши търсенето на семена от ечемик и пшеница, но и предлагането ще е в по-ограничени размери. Сушата, особено в източната част на страната, продължава и към момента, което се отразява неблагоприятно върху подготовката на площите за есенната сеитба. 
Според последния доклад на Световната банка за развитие (WBDR), публикуван в началото на 2019 г., се очаква българското земеделие да бъде силно повлияно от изменението на климата понастоящем и през следващите 20-30 години.
Тенденцията за продължаващите изменения в глобалния климат в нашата страна и динамиката на локалните метеорологични явления поставят въпроса за отглеждането на подходящи, добре адаптирани към отделните райони култури и оптимално съчетаване на разнообразни сортове в земеделските стопанства.