БТПП: Само единна ставка за ДДС ще осигури баланс на интересите на всички сектори

По повод дискусиите за въвеждане на редуцирани ставки на ДДС за някои стоки, Българската търговско-промишлена палата още преди няколко години изследва чрез своя Европейски иновационен и информационен център (EEN) опита на няколко европейски страни, които имат диференцирани ставки.

Информацията от това проучване ни даде достатъчно примери, за да считаме, че прилагането на различни ставки на данъка е неефективен инструмент, свързан е с бюджетни загуби, повишаване на административната тежест в данъчно отношение и дори с липсата на краен ценови ефект върху потребителите – заради запазване на цените на стоките.

При въвеждане на различни данъчни ставки за ДДС се увеличава рискът от данъчни измами и укриване на ДДС, защото се създава възможност за неправилно деклариране и неправилно прилагане на режима на намалена ставка.

Припомняме, че данъчната система у нас е построена така, че основният дял от приходи в държавния бюджет се формира от косвени данъци – най-вече постъпленията от ДДС и акцизи, при наличието на действащи ниски ставки за преките данъци (корпоративен и личен).

Това позволява да се създадат по-атрактивни условия за икономическите оператори и предприемачите от всички категории заради ниските преки данъци. Намалението на ставките на косвените данъци/въвеждането на диференцирани ставки по групи стоки означава, че ще се търсят решения за балансиране, а това, за съжаление, ще наложи увеличение на преките данъци, за да се попълнят липсите.

Приходите от данъка върху добавената стойност имат между 26% и 45% дял от всички данъчни приходи през периода 1998-2019 г. За 2019 г. общите данъчни приходи възлизат на 23,6 млрд. лв., а приходите от ДДС са в размер на 11 млрд. лв. Дори и малко намаление в ставката за ДДС ще доведе до бюджетни загуби, с чието финансиране ще натоварят данъкоплатците.

В много от страните в ЕС имат различни ставки за ДДС, но за разлика от България в тези държави преките данъци са високи. Например във Франция данъкът върху доходите е 51,5%, в Германия – 47,5%, а в България – 10%.

Според БТПП единна ставка за данъка върху добавената стойност създава истинска равнопоставеност на стопанските субекти, независимо в кои сектори работят. В България намалена ставка от 9% за ДДС се прилага единствено за нощувките при хотелите – като тук презумпцията е, че от международния туризъм (посещенията на чужденци) се създават основните приходи в сектора и той се разглежда като един вид износ.

Както е известно, в последните години бюджетът на страната завършваше с излишък или малък дефицит, а в този смисъл идеите за промяна на принципите на данъчната система, без значение от кого се дават, могат да доведат единствено и само до увеличение на дефицита, влошаване на привлекателността на икономическата среда и увеличаване на сивия сектор.

Никой разумен управник, при една работеща данъчна система, която в продължение на няколко години допринася за повишаване на кредитния рейтинг на страната, не би предприемал действия за нейното утежняване.

Политиката в областта на ДДС за целия период от неговото въвеждане в България преди повече от 25 години винаги е следвала философията за единна ставка. Разчитаме, че преди да се предприемат каквито е да е било решения, особено по средата на данъчната година за промяна в данъците, те следва да бъдат предварително анализирани и представени на широко обществено обсъждане, в това число и с работодателските организации в България.