Милионерите в България с 83 повече от юни до септември 2020 г.

Броят на милионерите в България продължава да расте, макар и с по-бавни темпове, сочи статистиката на БНБ. Само за три месеца - от юни до септември, те са се увеличили с 83. Или казано с езика на числата, за този период с толкова са нараснали влоговете над 1 милион лева на граждани в банките. Като сума към 30 септември 2020 г. големите вложения са близо 300 млн. лв., а нарастването спрямо юни е 12,8%. Това е и най-чувствителното увеличение при депозитите на домакинствата за последните три месеца, показват данните на централната банка. 

В същото време дребните спестители масово закриват сметките си в банките. Според разчетите, влоговете до хиляда лева намаляват с всеки изминал месец. В сравнение със септември 2019 г. спадът им е с над 403 хил. броя. Като пари по тези малки сметки също има намаление с близо 4 процента и те са по-малко с 35,722 млн. лв.

Всички пари на граждани в банките към края на септември 2020 г. са 58,152 млрд. лв. или ръст с почти 8% в сравнение с преди една година.

При фирмените сметки депозитите между 500 хил. и 1 милион лева бележат най-голям ръст – с 28,7% повече отпреди година или със 763, 657 млн. лв. над събраното към септември 2019 г. Това е сегментът от корпоративните депозити, който е нараснал най-чувствително за една година.

Корпоративните милионери растат с по-слаби темпове – над 10%, а в най-големите сметки има 15,487 млрд. лв. Броят на фирмените милионери е нараснал с 377 в сравнение с миналата година. 

И при влоговете на бизнеса се наблюдава намаляване на сметките до хиляда лева – и като брой, и в сумарно изражение. Като брой те са намалели с 26 хил. лв., а като сума - с близо 2 млн. лв., което е съответно 7,6 и 3,2 % по-малко.

Общо парите на реалния бизнес в банките към 30 септември е 28,5 млрд. лв. и това е с 12,4% повече, отколкото преди година. Разбира се, много по-добре би било тези пари да се инвестират, да влязат в реално обръщение.

Кредитирането за граждани и фирми продължава да се свива, сочи банковата статистика. Общият брой на заемите за целия сегмент е намалял със 7%, но в същото време сумарно заемите са се повишили с 2,484 млрд. лв. 

Хората теглят кредити предимно за големи покупки, сочи статистиката. Най-голям ръст бележат заемите от 100 хил. до 250 хил. лв. Това са предимно пари за покупка на жилища, коментират кредитни инспектори от банките. Нарастването при тях е с 18-19% и като брой, и като суми. За една година са изтеглени в повече 5 787 броя такива заеми на стойност над 845 млн. лв. в повече. На второ място по популярност сред населението са заемите от 250 хил. до 500 хил. лв. Което потвърждава тезата за търсене на жилищни заеми от хора, които не са пострадали финансово от пандемията от COVID-19.

При фирменото кредитиране нещата вървят към повсеместно намаление. Спад в сравнение със септември 2019 г. има при всички по-малки кредити до 25 хил. лв. Леко раздвижване се забелязва единствено при заемите между 5 и 10 хил. лв., но то е от порядъка 1-2 % – като брой и като сума на кредитите. Предполага се, че става въпрос за търговски и бизнес кредити на опитващи се да оцелеят предприемачи. Най-чувствително е раздвижването при заемите от 25 хил. до 50 хил. лв. – ръст от 2,9% като брой на кредити и 2,4% в абсолютна сума е увеличението в сравнение отпреди година. 

Към края на септември 2020 г. общата сума на дължимите от бизнеса пари на банките е 35,182 млр. лв., което е 2,1% ръст спрямо същия период на м. г. Това са пари, разпределени в 143 738 бр. кредити или с 4,9% по-малко от м. г.