30 европейски държави търпят огромни загуби заради мръсния въздух

Годишните щети, причинени от замърсяването на въздуха на лондончани, се оценяват на 11,3 милиарда евро - най-високият процент в цяла Европа. Още две британски  области - Голям Манчестър и Уест Мидландс - търпят годишни загуби съответно от 2,4 милиарда и 1,8 милиарда евро.

Тези оценки се съдържат в проучване, проведено от служители на холандската изследователска компания CE Delft (специализирана в екологични проблеми). То  е поръчано от Европейския алианс за обществено здраве, който обединява медицински организации с нестопанска цел в цяла Европа.

Изследването обхваща 432 града и столични райони в 27-те държави-членки на Европейския съюз, както и Великобритания, Норвегия и Швейцария. Населението на тези територии е 130 милиона души. 

Авторите са анализирали данните на Евростат за замърсяването на въздуха през 2018 г. и насоките на Световната здравна организация за допустими нива на замърсители.

Те са идентифицирали фините прахови частици PM10 и PM2.5, озон (O3) и азотен диоксид (NO2) като основни замърсители. Материалните щети се изчисляват въз основа на преките разходи за здравеопазване (напр. хоспитализация) и непреки разходи, свързани със заболявания (включително хронична обструктивна белодробна болест) и загуба на живот. Разходите от замърсяването на въздуха в помещенията не са включени.

Експерти напомнят, че през 2018 г. в Европа 500 хиляди души са починали преждевременно от причини, свързвани със замърсяването на въздуха. Замърсяването на въздуха се счита за четвъртата най-честа причина за смърт след високо кръвно налягане (хипертония), нездравословно хранене и тютюнопушене.

Общите щети от замърсяването на въздуха са 166 милиарда евро: губят се средно 385 милиона евро на град (или 3.9% от БВП) и 1000 евро на жител.

Лондон е с най-високи загуби, следван от Букурещ (6,35 млрд. евро), Берлин (5,24 млрд. евро), Варшава (4,22 млрд. евро) и Рим (4,11 млрд. евро). В първата десятка влиза и градската агломерация в Горна Силезия (най-големият град е Катовице), Париж, Милано, Мадрид, Будапеща.

Букурещ (3 000 евро) стана лидер по загуби на глава от населението, следван от Милано (2,8 хиляди евро), Падуа (2,4 хиляди евро), Варшава (2,4 хиляди евро) и Братислава ( 2,1 хиляди евро).

Жителите на Санта Круз де Тенерифе (382 евро), естонският Нарва (405 евро), финландският Куопио (428 евро), испанският Аресифе (448 евро) и френския По (467 евро) са най-малко засегнати от замърсяването на въздуха.

Най-високите разходи спрямо БВП са регистрирани в градовете от Централна и Източна Европа, чиито жители получават относително ниски заплати, пише The Guardian.

Така в българския град Русе загубите от замърсяване на въздуха възлизат на 9,9% от БВП (199,9 милиона евро), а в румънския Яш - 9,4% (456,1 милиона евро).

Повечето от разходите - 82,5% - са свързани със замърсяването на въздуха от частици PM10 и PM2,5. Те попадат във въздуха, когато частиците от почвата и песъчинките се издигат от земната повърхност, както и в резултат на човешка дейност.

Основните източници на антропогенни замърсители са автомобилите с двигатели с вътрешно горене (дизел и бензин), горивната и енергийната промишленост, производството на строителни материали и строителни работи, както и прах от подложки в автомобилите.

Частиците могат да проникнат дълбоко в човешкия организъм и да причинят респираторни и сърдечно-съдови заболявания.

Според проучването на CE Delft, най-високите концентрации на PM10 са регистрирани в полския Рибник (средна годишна концентрация 50,6 μg / m3 с препоръчителна стойност 20 μg / m3) и на PM2,5 (32,3 μg / m3, при препоръчително ниво 10 μg / m3) - в полския град Белско-Бяла; най-ниските са в Берген и Куопио.

Лидер по съдържание на O3 е италианският град Бреша, а по съдържание на NO2 - Атина.

Няколко европейски държави, включително Германия, Исландия, Ирландия, Нидерландия и Швеция, планират да забранят продажбата на превозни средства с двигатели с вътрешно горене към 2030 г. Във Великобритания забраната трябва да влезе в сила през 2035 г., а във Франция и Испания през 2040 г.

По този начин властите се надяват да смекчат последиците от изменението на климата и да подобрят качеството на въздуха. Но, както отбелязва The Guardian, е малко вероятно тези мерки да помогнат за пълно изчистване на въздуха от замърсители, тъй като частици се образуват, и когато електрическите превозни средства спират.