Десетият ден на ноември

Годината е 2020, аз съм на 50 без малко и денят е десети ноември. Когато посмея да се запитам, къде изтече времето от онзи исторически десети ноември 1989 до днес, отговор нямам - никой не знае къде точно изтича времето. Когато се запитам, какво се случи с нас през тия години - също нямам отговор. Защото, каквото и да се случи, то се случваше някак безконтролно, извън нас, без причина, без обяснения. Така се случи, че ние отнесохме (и продължаваме да отнасяме) последствията, а дори не разбрахме защо ни се случва всичко това, в името на какво и защо няма да доживеем да видим резултатите.  

Къде бяхме тогава? 

Не знам дали е модерно, но всички го правят - спомнят си къде са били на "онзи" десети ноември, когато са научили новината за оставката на Тодор Живков и изненадващото ѝ приемане. Аз знам къде бях, но това няма никакво значение. Не знам хиляди други малки подробности, които определиха живота ми в следващите 31 години.  
"Само шепа хора знаят, че за целия период от 1944 г. до 1997 г. почти не е имало устойчив икономически растеж", казва икономистът Красен Станчев в един от анализите си. Сега знам какво е "устойчив ръст" - такъв, който продължава повече от три години. И, като се замисля, в семейството ми не е имало такъв, откакто легендарният завод, в който работеше баща ми, затвори врати. Оценките за "онова" време се лутат от крайно възхищение, до крайно отричане, през  цялата гама на високоемоционални реакции. Това внася излишен драматизъм в обществото и до днес. А всичко е единствено поради липса на информация - хората не разбраха какво и защо им се случва. Едва през 2014 г. по случай 135-ата си годишнина БНБ публикува в сайта си годишните си отчети от 1980 г. до 1989 г. Документите са носели гриф "Строго поверително от особена важност" и някои от тях са били отпечатвани само в един екземпляр плюс още едно фотокопие.  

По данни на БНБ: 

"По-малко nродукция в сравнение с npeдxoднaтa година npouзвeдoxa 217 uли 42% от държавнuте фuрмu. Cnaднa nроизводството на вaжни nромишлени изделuя и на основни cтoкu за вътрешния nазар. Състоянието на nотребuтелскuя nазар навлезе в крuтuчна фаза, nopaдu разрuва между nотребuтелското търсене u nредлагането на cтoкu, услуги u жuлuща.", се казва в доклада на банката.  

През 1989 г. външнотърговският стокообмен на НР България е с 2,3 млрд. валутни лева илu с 8,1% по-малъk в сравненuе с npeдxoднaтa годuна. Изнесени са cmokи за 13,5 млрд. валутни лева или с 6,3 на сто nо-малко и са внесени стоки за 12,6 млрд.вал. лева илu с 9,9% nо-малко.  

"Основните npouзвoдcmвeнu фондове в народното стоnанство към края на 1989 г. достuгнаха 89,5 млрд.лева /по ценu на съответната годuна/. Тазu сравнително голяма за мащабите на страната маmериално-nроuзводствена база е в значиmелна стеnен физuческu остаряла и е на ниcкo техническо и mехнологическо равнище, кamo оkоло 40% от фондовеmе са в ексnлоатация nовече от 10 години, а значиmелна част om тях са наnълно амортизирани."  

През 1989 г. икономиката спада с 1,5% спрямо 1988 г.  

През 1989 г. България има външен дълг от 10.7 млрд. долара. 

Общата задлъжнялост на стопанските организации по банкови и държавни кредити е 21 280 млн. лв., което е с 10,1% повече от предходната година.  

Продължава тенденцията на оттегляне на бюджета от финансирането на капитални вложения - бюджетните средства, осигурени през годината са 1 893 млн. лева, което е с 5,9% по-малко в сравнение с предходната година. Бюджетните средства са разпределени както следва: 1 504 млн. лева за организации от извънпроизводствената сфера и 389 млн. лева - за производствената.  

Общият дълг на бюджета към банките в края на 1989  е 11 482 млн. лева. Може би е добре, че "запазва средногодишното си нарастване за периода от 1986 насам."

Депозитите в банката постоянно нарастват, хората спестяват, за да могат някога да купят нещо - когато "пуснат" в магазина. Банката оценява, че  ръстът на кредитите (7,2% спрямо предходната година) се дължи главно на увеличението на цените на стоково-материалните ценности и на кредитирането "по решение на компетентни органи" и наливането на средства по извършено, но незавършено и неплатено строителство. 

Масата на парите в обращение нараства с 1 241 млн. лева. спрямо предходната 1988 г. В обращение са пуснати 451 млн. лева повече от заплануваното.  

По-важни стоки, от които се наблюдава намаление: овче сирене, кашкавал, мляко, захар, риба, растителни масла, детски храни. Дрехи. Обувки. Бебешко и детско облекло. Жилища. Разходите за услуги са нарастнали с 2,4% спрямо предходната година, а спрямо плана са намалели със 157 млн. лева, или с 5,7%. Относителният дял на незавършеното строителство е 152,2%.  

От тези цифри става ясно, че ако има нещо работещо, то е старо, работещо лошо или амортизирано. Системното създаване на фалшива икономика стои в основата на проблемите, а Красен Станчев обобщава: "Очевидно „успехът” на 80-те години е монументално нещастие за развитието на българската икономика и общество след това."

"Фалшива е всяка икономика, при която хората си мислят, че забогатяват, но бързо се оказва, че всъщност обедняват. Общият знаменател на тези години икономическо недоразвитие е криминализирането на бизнеса, на държавата и на стопанското въображение на политици и граждани.  Този начин на мислене за икономиката, основан на принципа „какво и как да откраднем”, все още господства в стопанската политика и нейните обяснения", казва още той. Казва тези неща през 2012 г. Пропуснала съм да ги прочета и оценя тогава, затова го правя сега. Защото те са валидни със същата сила днес.  

31 години не са толкова много, но не са и малко - така или иначе, времето е изтекло там, където си изтича обикновено, не може да се върне. Обясненията няма да завалят внезапно, но фактите може би ще дадат някои отговори, които продължаваме да търсим. А когато най-сетне ги намерим, може би ще успеем да крачим по-уверено, или поне ще знаем точно на кой завой се намираме и какво да очакваме.