Forbes: кризата удари икономиките в ЕС различно

Икономическата криза вследствие на Covid 19 засегна всички страни в  Европейския съюз, но не еднакво. Анализатори от Института Брьогел обясняват разликата в дълбочината на кризата в различните икономики, като прилагат сравнително прост модел, който отчита само 4 фактора .

Според авторите на изследването, най-важните фактори, които обуславят разликите в  негативния ефект върху БВП в различните държави, са:

- силата и стриктността на ограничителните мерки върху социалния и стопанския живот;

- структурата на икономиката;

- нивото на публичния дълг; 

- качеството на управлението.

За всички посочени фактори има значителна разлика между стойностите в страните от “пестеливата четворка” (П4) – Австрия, Дания, Швеция и Нидерландия и тези от “южната четворка” (Ю4) – Гърция, Испания, Италия и Португалия. 

За измерване на стриктността на ограничителните мерки учените използват индекса, разработен от университета в Оксфорд – Oxford COVID-19 Government Response Tracker – чиито стойности се движат между 0 и 100. Данните са актуализират ежедневно за всяка страна, а за целите на анализа се използват усреднените за първото полугодие на 2020 г. дневни стойности във всяка страна. Според резултатите Швеция е с най-либерални мерки с индекс от 25, докато Италия е с най-стриктните такива с индекс от 55.  

Структурата на икономиката е друг важен фактор, т.е., доколко значими в икономиката на дадена страна са  дейностите, които предполагат близък контакт, но не се възприемат като жизненоважни, като например туризъм и занимания за отдих или развлечение. За целите на анализа се използва делът от БВП, който се създава от туризма. По този показател Германия е с най-нисък резултат от 1.1%, докато Хърватия е с най-висок – близо 1/5 от БВП там идва именно от туризъм. 

Друг фактор, който предполагаемо има важно значение, е нивото на публичния дълг. За изчислението на този фактор се взима съотношението между дълга и БВП, което варира от 8% в Естония до 180% за Гърция.  

Последният фактор, който се взема предвид, е качеството на управление. Индикаторът за това е базиран на World Bank Worldwide Governance Indicator и има 6 компонента – гражданско участие и отчетност, върховенство на закона, политическа стабилност и липса на насилие, ефективност на държавното управление, качество на законодателството и контрол над корупцията. През 2018 – последната година, за която има пълни данни, най-ниски стойности се наблюдават в Румъния, а най-високи – във Финландия. 

Анализът спрямо тези фактори води до няколко основни извода:

Държавите с по-стриктни ограничителни мерки са претърпели по-сериозни икономически загуби, които не са били възстановени при последващо отпускане на мерките. Също така, делът на туризма в икономиката, както и качеството на управление в държавата се оказват фактори с относително голямо значение за дълбочината на кризата в икономиката. 

Нивото на публичния дълг обаче, се оказва с пренебрежимо ниска тежест за това колко тежка ще е икономическата криза в дадена страна. Причината е основно в политиката на Европейската централна банка, която (до момента) успява да предотврати изключването на някои държави от Европейския съюз от пазарите заради високите нива на дълг – дори страни с висок дълг имат достъп до финансиране на публичните си разходи и растящите дефицити.