Има ли дигитализация у нас

Посланията на Европейската комисия за дигитализация на всички сфери на социалноикономическия живот се чуват добре и в България. Основно в частта на планираните суми. Има и множество изказвания на политици и медийни публикации, които ни пращат или в едната, или в другата крайност: от „България има най-бързият интернет в Европа“ до „за електронно управление се дадоха 1,5 милиарда лева и още е в началото“. Особено впечатление прави широката употреба на термина „дигитален хъб“ без да се знае какво е това. А европейските дигитални хъбове ще бъдат гръбнака на общество и икономика съвсем скоро – т. нар. единен цифров пазар. 

Потърсихме неутрални източници на данни, които позволяват съпоставка. Има такива, но част от най-актуалните данни за всички държави-членки на ЕС са налични за 2018 или дори няколко години преди това. Въпреки това и поради важността им, правим преглед на най-важните индикатори и мястото на България в ЕС и съпоставими новоприети държави-членки (след 2004 г.). 
По разбираеми причини отделяме особено внимание на дигитализацията на публичното 
управление (държавно, общинско) и на бизнеса (независимо от размера). 

Видно е значителното изоставане на България от страните, с които бихме искали да се 
сравняваме. Едва ли е утешение фактът, че Румъния е след нас.

По този индикатор България е над средното за ЕС ниво и дори е на 8-мо място в ЕС (2019 г.). 
Съществен принос за челните позиции има наличието на услуги и на английски език. 
Когато се говори за свързването на различни бази данни (на различни ведомства), 
предпоставките за последващо електронно управление са обединени в 5 индикатора. Отговорът на въпроса „защо е-управлението не се случва в България“ е скрит именно в слабото ни представяне по тези 5 индикатора. 

Българският бизнес изостава по отношение на дигитализацията си в сравнение с европейския. 

Цели 24% от българските домакинства в извънградските региони не могат да си 
позволят да плащат за интернет! Това е най-големият процент в Европа. България е водеща и по брой домакинства, които не могат да си позволят да плащат за интернет като цяло. Това дава отражение на дигиталните умения на българина – на второ място сме по липсата им. 

Това състояние на ИКТ сектора у нас е свързано с финансирането му. То е основно частно, публично почти няма, а „усвояването“ на европейски фондове е на изключително ниско ниво.

Значителна чат от администрацията си представя е-управлението като изпращане и 
получаване по електронна поща на сканирани официални писма – с подпис и печат. Това разбиране е пречка пред по-нататъшното автоматизиране на взаимодействието между публична администрация с граждани и фирми, а и в самата администрация. Не се разбира ролята на създаването на документи само на машинно четим език, което е необходимо условие за свързването на различни бази данни. 

За много фирми наличието на интернет страница и/или Facebook е достатъчна дигитализация. 
Тези, които продават онлайн, са най-напредничавите. Същевременно проникването на софтуер за управление на клиенти и ресурси е крайно недостатъчно.