Турският президент Ердоган свали управителя на централната банка

Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган освободи управителя на централната банка, тъй като страната е засегната от втората си валутна криза от две години насам.

С указ, публикувано рано в събота, Ердоган прекрати мандата на Мурат Уйсал, който ръководеше институцията от лятото на 2019 г., замествайки го с Наджи Агбал, бивш финансов министър.

Преструктурирането идва след седмици на разпродажба на валута, която накара турската лира да падне с повече от 30% спрямо щатския долар тази година.

Спадът разтревожи икономистите, които се опасяват, че това може да изкристализира в криза на платежния баланс, която да удари икономиката на развиващите се пазари, които са на стойност 740 млрд. долара.

Опозиционният политик Али Бабаджан заяви, че Ердоган носи пълната отговорност за
сътресенията. „Бързата операция за отстраняване на управителя на централната банка е отражение на лошото управление“, написа Бабаджан в Twitter. (Бабаджан ебивш вицепремиер, който се оттегли от управляващата партия на Ердоган и създаде свое собствено, съперничещо движение през пролетта.) „Не можете да избегнете отговорността си, като прехвърлите вината върху плещите на бюрократ, който не е направил нищо друго освен това, което сте му казали“, добави той.

Наджи Агбал, новият гуверньор, спечели репутацията на компетентен технократ, докато беше финансов министър между 2015 и 2018 г. Но подобно на своя предшественик, той може да се наложи да спори с Ердоган, който оспорва основната икономическа теория, че най-добрия начин за борба с инфлацията е затягане на паричното предлагане с по-високи лихви.

Под въпрос е дали Агбал ще има свободата да увеличи лихвените проценти, което според
анализаторите би било най-ефективната краткосрочна мярка за възстановяване на доверието в лирата.

Анализаторите се съмняват дали близостта на Агбал с Ердоган ще му даде необходимото влияние, за да оспори възгледите на президента за парична политика, или, напротив, би го накарало да изпълнява президентските инструкции. Той е свързан с управляващата Партия на справедливостта и развитието и е заемал ръководна длъжност в президентството преди назначаването му в събота.

„Нашата основна грижа е, че смяната на Уйсал води до съвсем различен изпълнител, който остава без истински правомощия и независимост, от които централният банкер се нуждае“, заяви Кристиан Маджо, ръководител на проучванията за нововъзникващи пазари в инвестиционната банка TD Securities, в бележка.

Миналата година, изправен пред спад на рейтингите за одобрение и поредица от електорални поражения на общинските избори, Ердоган обеща да възстанови бързия икономически растеж, характеризиращ първото десетилетие от неговите 18 години на власт.

През юли 2019 г. той назначи Уйсал в централната банка, като каза, че предишният управител не е изпълнил заповедите му за намаляване на лихвените проценти. В рамките на по-малко от година Уйсал намали процентите на 8,25% от 24%.

Този тласък за растеж поднови натиска върху лирата, която започна да пада отново. В опит да ограничи спада, централната банка продаде валута от резервите си и взе назаем долари от местни банки, за да купи лири.

Когато обаче пандемията осакати световната икономика, стратегията даде обратен ефект.

Насърчени да вземат евтини заеми, бизнесите и домакинствата използваха парите за мащабно закупуване на вносни продукти, дори когато туризмът пострада, намалявайки количеството чуждестранна валута, влизащо в страната, и причинявайки дупки в текущата сметка. Запушването на тези дупки източи валутните ресурси от централната банка, която сега дължи повече чуждестранна валута на местните банки, отколкото има в касата си.

Централната банка промени позицията си през септември, като увеличи лихвения си процент до 10,25%. Но този ход не успя да спре натиска върху лирата, тъй като базовият лихвен процент остана отрицателен, когато се коригира спрямо инфлацията, което прави държането на турската валута непривлекателно както за чуждестранни инвеститори, така и за резиденти.

Агбал ще бъде изправен пред тест на 19 ноември, когато централната банка трябва да проведе следващото си заседание по паричната политика. Някои икономисти прогнозираха, че лирата ще достигне нови рекордни нива, освен ако централната банка не обяви спешно повишаване на лихвения процент през следващите дни.