Тези жени имаха кариера в търговията на дребно, но пандемията ги порази

Когато Диана Нюкомб погледне назад във времето, към работата в търговията на дребно, която е имала през 70-те години на миналия век, нещата днес ѝ звучат откачено. Тя и други 20-годишни седят в офиса на универсален магазин в Роуд Айлънд и ръчно преценяват продажбите. Те отбелязват продажбите в дневник по този начин: пет чифта  дънки, за момчета, с размер 6 Levi’s - продадени, пише NPR. 

„Наемах гараж и живеех на консервирани зеленчуци и бисквити,“ казва тя и се смее. "Знаете ли, аз си мислех, че съм независима. И в онзи момент бях." 

Нюкомб е една от милионите жени, които са изградили кариера, работейки по този начин. Търговията на дребно е най-често срещаната работа в Америка, а жените заемат по-голямата част от работата в магазини за дрехи и универсални магазини, както и в магазини за подаръци и сувенири. Те управляват касовите апарати навсякъде. Около една пета са на възраст 55 и повече години. 

Пандемичната рецесия съсипа магазините им. Хиляди са затворили. Големи вериги са фалирали, включително такива като Neiman Marcus, Brooks Brothers, Lord & Taylor. С отварянето на други магазини много работници, особено по-възрастните, се страхуваха да изложат здравето си на риск. Почти 400 000 загубени работни места тепърва ще се възстановяват. Newcomb's е едно от тях. 

„Това е единоот онези периоди в живота, които просто не очаквате,“ казва Нюкомб. Сега на 67, тя е изправена пред няколко лични кризи, в разгара на пандемията, плюс диагноза рак на гърдата. 

През годините тя е работила, както тя ги нарича, на странни работни места - в кухня на ресторант, в хранителен магазин, който е управлявала със съпруга си в Орегон. Получила е диплома за интериорен дизайн, но от време на време се е връщала към продажбите - магазин за мебели, след това J.C. Penney. На 60 години Нюкомб се разделя  със съпругът си. 

Чувствайки се изгубена, тя прави това, което знае, че може да прави добре: търговията на дребно. Нюкомб наема апартамент с дъщеря си, завързва хубав стар шал на врата си и отива до Macy’s в близкия открит мол. Наемат я за празниците и остава след това. Скоро е повишена до специалист по дамски чанти. 

„Големите луксозни универсални магазини са нещо забавно, въпреки че са се променили.“, казва Нюкомб. "През цялото време, когато работих там си мислех, че те не се променят достатъчно бързо с времето." 

Тя е видяла индустриалния балон, когато моловете окупирали преградията. В САЩ за магазини на дребно се отделят повече недвижими имоти, отколкото където и да е другаде по света. После всичко се преобръща. Удобството за онлайн пазаруването започва да засенчва привлекателното занимание да отидете някъде да разглеждате рафтове с обувки или дрехи на закачалки. Пандемията ускори това и принуди магазините да се срещнат лице в лице със своите слабости. 

Macy’s на Нюкомб затваря, а след това пуска персонала си в дългосрочен отпуск. Някои са наети отново. Тя не е. 

Донякъде се чувства облекчена, че не трябва да изчислява риска от работа на закрито по време на пандемия, особено като човек от рискова група 

И все пак е разстройващо да се чувстваш внезапно отхвърлен и ненужен. Но Нюкомб продължава да мисли: не е само тя. 

В Тексас Хедър Уилкокс-Никълс си казва точно същото. 

Когато пандемията започва, Уилкокс-Никълс вече около пет години работи за Mattress Firm и ще управлява нов магазин. Купува четки и боя, за да поправи няколко стени в малкото кафене, което ще създаде. След това идва призивът за доброволно изпускане. После затварят магазините. Скоро тя се оказва без работа. 

"Отначало наистина се срамувах. Исках да се скрия," казва Уилкокс-Никълс. "Защото това е работата на живота ми. Аз съм професионален продавач на матраци и наистина съм много добра в това." 

За нея това е било случайна кариера, въпреки че е станала основна. В началото на 20-те си години, с ново бебе, но без диплома за средно образование, тя се скита по главната улица на града си, със CV в ръка. Mattress Firm я наема и тази работа й дава възможност да си купи първата кола и къща, където „всеки има собствена спалня“. 

Но с течение на времето Уилкокс-Никълс се чуди дали животът в търговията на дребно е устойчив. Тя запълва времето между клиентите с учене за Тестa за общообразователно развитие (GED). През 30-те си години постъпва в общински колеж. Сега на 46, тя иска да завърши бакалавърската си степен по физика, надявайки се един ден да работи в лаборатория. 

„Виждам търговията на дребно като... можете да имате късмет за известно време и да намерите достойна работа, но в нея вече не можете да изградите кариера.“, казва Уилкокс-Никълс. „Синът ми е на 25 и искам той да притежава солидни умения, които да не могат да му се отнемат и винаги да бъдат възнаградени със справедлива заплата“. 

След като губи работата си в сферата на продажбата на матраци, тя намира нова, в магазин за мебели. Но възрастната й майка претърпява инциден. Уилкокс-Никълс се отзовава, но пропуска твърде много работни дни, за да премине изпитателния срок на новото работно място. 

Тя напуска магазина за мебели с добри чувства и планира да пробва друга работа, когато може. Засега трябва да измисли как да си покрие наема.