ИПИ: Как COVID-мерките в бюджета стават подводни камъни

Правителството избра най-лесния вариант за разхлабване на бюджета. Как могат да достигнат най-бързо пари до домакинствата в страната?

Увеличаваш най-голямото плащане към възрастните (това са пенсиите), махаш доходния критерий на най-голямата социална програма (това са детските надбавки) и вдигаш заплатите в публичния сектор. На практика без никаква насоченост – всички пенсионери, всички домакинства с деца и всички работещи в публичния сектор.

Близо 3 млрд. лв. в бюджета за 2021 г. са за т. нар. еднократни мерки, които би следвало да отпаднат в следващите години.

Когато използваш съществуващите широки инструменти обаче, всички тези плащания освен че нямат никаква насоченост, стават и дългосрочни. На хартия са „корона” мерки и подлежат на „консолидация” след края на пандемията. Реално обаче не са еднократни и ще тежат върху всякаква последваща фискална политика на бъдещите управления.

Това са все политики, които е почти невъзможно да бъдат еднократни. Няма как да дадеш помощ на всички деца и след това, година по-късно,  да я вземеш обратно. Същото е и с диференцираната ставка на ДДС – пропукаш ли се веднъж там, дупката трудно се затваря. Напротив, натискът за включването на нови сектори се увеличава и това потенциално води до нови пробиви в приходната част на бюджета. Тези процеси са ясни, но е важно да се обясни и защо се стига до подобни бюджетни политики.

Така Петър Ганев от Института за пазарна икономика (ИПИ) коментира мерките в проектобюджета за 2021 г., които правителството с гордост обяви като антипандемични.

Според анализатора обяснение може да се намери в наближаващите избори, но то е сравнително опростено. Основната причина изглежда е нежеланието и/или невъзможността на правителството да конструира нови или „извънредни” бюджетни механизми в отговор на разпространението на COVID-19, които да бъдат ясно насочени и да имат наистина временен характер. 

Подобни механизми носят своите рискове, включително и политически. Управляващите се опасяват, че новата политика изисква активиране на публичен дебат, устояване на всякакъв натиск от различни групи, тежко преминаване през социалните партньори, размотаване по телевизионно студия, брифинги. Всичко това го видяхме например с мярката „60 на 40”, която е един от малкото примери за нов и (да се надяваме) временен бюджетен механизъм в отговор на кризата, коментират от ИПИ.

Към момента основният буфер в бюджета за следващата година е разписан в чл. 106 от проектозакона, който предвижда разходите по бюджетите на министерства и ведомства да се извършат до 95%, като останалите 5% са предназначени за справяне с пандемията. По оценки на финансовия министър това са около 640 млн. лв., които могат да бъдат използвани при форсмажорни обстоятелства в системата на здравеопазването. Но предвид развитието на пандемията и високата степен на несигурност в икономиката, размерът на този буфер изглежда по-скоро скромен, като е много вероятно при развитие на негативен здравен сценарий, да има ново влошаване на фискалното салдо.

Така анализаторите критикуват намеренията на управляващите към стабилност.