Бюджет 2021 влиза в пленарна зала

Бюджет 2021 беше одобрен от основните комисии на парламента – по бюджет и финанси, здравеопазване и социални въпроси, и вече няма пречки да влезе в пленарна зала. И трите комисии одобриха проекторамката за догодина, в която е заложен дефицит от 4,9 млрд. лв. и нов дълг от 4,5 млрд. лв.

Въпреки че нито един от водещите икономисти и анализатори не се изказа положително за сметките на министър Кирил Ананиев, той храбро защити творението си пред депутатите, а сигурно ще продължи да го прави и в следващите дни пред парламентарните банки. 

БНБ пък предупреди, че бюджетът за догодина е изчислен при подценени рискове заради кризата с коронавируса.

С актуализацията на тазгодишния бюджет за трети път и финансовата рамка за догодина правителството цели да стимулира икономиката и да подпомогне домакинствата в условията на пандемията, обяви финансовият министър Кирил Ананиев.

„Изготвените разчети предвиждат дефицитът по КФП да се увеличи до 5,2 млрд. лв. или 4,4% от прогнозния БВП. И ако намалим от тези 4,4 процента 2,5%, които са пряко свързани с COVID пандемията, ние отново ще влезем в рамките на дефицита, който се изисква от Маастрихтските критерии“, каза той.

Според подуправителя на БНБ Калин Христов това е твърде оптимистично: Изчислението е направено при очакване за спад на икономиката от 3% тази година и възстановяване от 2,5% догодина.

За тази година БНБ прогнозира спад от 5,5%, а Европейската комисия - 5,1%, припомни Христов.

„Не знаем как ще се възстановят икономиките от пандемията. Сценарият на възстановяването е нещо, което не може да се прогнозира с точност. Видно е, че в сегашната ситуация фискалната политика е единствената работеща политика. Паричната политика не е ефективна в момента, особено с тези отрицателни лихвени проценти“, каза подуправителят на БНБ Калин Христов, отговарящ за управление „Емисионно“. Той обърна внимание, че провежданата в България фискална политика през последните 20 години предполага трупане на бюджетни излишъци в добри години и реализиране на дефицити – в лоши.

„Вероятно буферите трябва да бъдат по-големи, за да се гарантира риска срещу още по-негативен сценарий, защото на практика се вижда, че не може да се прогнозира развитието на пандемията, и оттам влиянието ѝ върху икономическата активност.“, каза още той.

В настоящата рамка са заложени 600 млн. лв. буфери, които ще отидат за справяне с пандемията, според министър Ананиев.

В проектобюджета за 2021 г. е заложен дефицит от 3,9% БВП. 

В края на 2021 г. общата задлъжнялост на страната не трябва да надхвърля 31,9 млрд. лв., пише в проектобюджета за догодина. В средносрочната финансова рамка, чийто хоризонт е 2023 г. обаче е записано, че в края на периода държавният дълг може да надхвърля 38,8 млрд.лв.

Основната критика към разчетите в държавната хазна е, че и тази, и следващата година са заложени прекомерни харчове, повечето от които на калпак.

Повече пари за образование и здравеопазване са заложени в проекта на бюджета за догодина, а още преди депутатите да са казали думата си на първо четене, премиерът Бойко Борисов обяви промени между двете четения в парламента.