Как се отразява кризата на Р2Р платформите

На фона на бушуващата втора вълна от коронавируса по света, начинът на мислене на хората по отношение инвестирането на лични финанси се промени, като интересът към споделените платформи peer-to-peer не намаля. Това се случи благодарение на бързата реакция на P2P компаниите, които си поставиха за цел да спечелят отново доверието на инвеститорите, като им гарантират сигурност и се справят с финансовите им притеснения.

Така че, в началото на извънредното положение броят на заявленията за кредити и нови инвестиции осезаемо намаля. От началото на юни обаче се наблюдава своеобразно възстановяване и е налице обратната тенденция - повечето от инвеститорите започват да инвестират повече средства чрез платформите. 

Преди корона кризата:

Към 2025 г. се очаква световният пазар на P2P да достигне до един трилион долара. Само в България, през двете специализирани в това платформи за малко повече от две години са финансирани заеми за над 56 млн. евро - на пръв поглед нищожна сума, сравнена с милиардните портфейли и на банките, и на небанковите компании за кредитиране. Бурното развитие на пазара през последните години – и в глобален мащаб, а и на местна почва, където моделът все още прави първите си стъпки – обаче говори за огромен потенциал. 

По оценка на изследователската фирма Transparency Market Research в периода 2016 - 2024, този пазар ще нарасне с 48.2% и към края на 2024 г. може да достигне оценка от 897.85 млрд. долара. Според публикувано в началото на 2015 г. изследване на германската консултантска компания Nunatak пък, към края на 2014 г. обемът на пазара в глобален мащаб е бил 9 млрд. долара, а прогнозираното му нарастване е било до 64 млрд. долара към края на 2015 г. и до внушителните 1 трлн. долара десет години по-късно.

Peer-to-peer (P2P) кредитирането (или буквално кредитиране от човек към човек) е бизнес модел, базиран на споделената икономика – подобно на Uber или Airbnb. В случая обаче ресурсът, който се споделя, са парите. С други думи, този модел свързва хората, нуждаещи се от финансиране, с тези, които разполагат със свободни средства и търсят доходност от тях. По този начин банката се елиминира като посредник, което позволява да се постигнат по-добри лихвени условия за кредитополучателите и по-добра доходност за инвеститорите – в зависимост от избраната рискова стратегия и това доколко активно управлявате портфейла си, тя може да достигне и над 20% на годишна база. 

Средните стойности на големите европейски платформи са от порядъка на 12%, а на двете български – Klear и iuvo – съответно 6.3% и 9.2%. За сравнение – през 2018 г. средната лихва по краткосрочните банкови депозити е под 0.2%, а при по-дългосрочните доходността е около 0.7% на годишна база – т.е. осезаемо под годишната инфлация.