Бъдещето на инвестициите в здравеопазването след Covid-19

Ново изследване на McKinsey Global Institute от юли 2020 г. се хвърля в дълбоките води, за да моделира бъдещето на здравеопазването в световен мащаб за следващите 20 години. Подходът на McKinsey се отличава с икономическата си насоченост – да се погледне на здравния сектор като такъв, в който се инвестира и съответно се извлича стопанска полза, вместо да бъде третиран като социална система. 

Анализът в публикацията започва от базовата позиция, според която всяка година 15% от световния БВП се губи в следствие на заболявания. Съответно, ако този проблем може да бъде управляван, какви ще бъдат преките и непреките икономически ползи за световния ръст. 

Експертите от McKinsey анализират близо 200 държави и правят прогноза до 2040 г. Стигат до извода, че с наличните вече интервенции, нивото на заболеваемост на световно ниво може да бъде намалено с 40%, като още 6% -10% спад могат да дойдат от прилагането на медицински иновации, които днес са все още в  процес на разработка. Това подобрение в здравеопазването може да бъде изразено с примери като 65% спад в детската смъртност, или промяна в качеството на живот при 65 годишните, така че то да отговаря на десет години по-млад човек.

Икономическото изражение на описаните положителни промени са допълнителни 12 трлн. американски долара в световния БВП през 2040 г., т.е., 8% скок, който се изразява в допълнителен ръст от 0,4% за всяка година от периода. Около половината от този ръст се очаква да дойде от по-голямата и по-здрава работна сила, докато другата половина - от по-малката нужда от грижи при най-възрастните и повишената продуктивност на хора, които днес се числят към пенсионната възраст. Връщайки се на идеята за нов подход към здравето като инвестиция, от института изчисляват от 2 до 4 пъти възвращаемост при техния модел за реформа на здравната система. 
 

Тези успехи могат да се реализират при т.нар. „сценарий на здравословен растеж“, дефиниран от авторите на изследването. 

Можем да кажем, че особено в ситуацията на българското здравеопазване и доминиращите в обществото хигиенно-здравни навици, подобен сценарий ще изисква освен инвестиции, също така и сериозни реформи, най-вече промени на ниво цялостно мислене. Например, включени са цели, свързани с 25% намаление на използването на алкохол и други подобони субстанции в следващите 10 години. Имаме предвидени подобрения в качеството на околоната среда, въздуха, общата сигурност и особено важно в нашия случай - 50% растеж на защитата от пътни инциденти. За да се постигнат успехите са нужни сериозни подобрения по отношение на физическата култура, храненето и успеваемост в прилагането на продължаващи терапии. В други аспекти България може би вече изъпълнява в достатъчна степен нужните условия – нивото на ваксиниране и спадът в тютюнопушенето, който всъщност произтича основно от преминаването към нови нагреваеми продукти. 

Направен е обстоен преглед на научната медицинска литература, като е изчислено, че до 2040 г., вследствие на сценария за здравословен растеж, в световен мащаб могат да бъдат премахнати 86% от чревните и 67% от респираторните заболявания, 75% от полово предаваните болести, 61% от родилните проблеми, 57% от хранителните разстройства. В голямата си част (70%) нужните за това интервенции са свързани с превантивната медицина, която е значително по-евтина. Съответно, според модела в доклада, допълнителните разходи са относително ниски и дори при определени оптимизации може напълно да се изплатят. 

Въпросът за разходите винаги е ключов и продължава да бъде проблем за всички здравни системи по света. В немалка степен, на ниво политики, той произлиза от факта, че разходите, свързани със здраве, се възприемат като част от социалната система и в този смисъл са подложени на много от същите политически динамики, като обезщетенията за бедност, майчинските или пенсиите. Всичко това произтича от по-големия въпрос, че в последните близо сто години, здравеопазването е позиционирано сред анагажиментите на държавата и се третира като обществено благо. 

Изследването на McKinsey стъпва върху прогнозите за състоянието на здравеопазването в 184 държави, публикувани през 2017 г. в The Lancet от екип под егидата на Global Burden of Disease Health Financing Collaborator Network. Проследявайки тенденциите от 1980 г. насам се изчислява общото ниво на разходите за здраве през 2040 г. във всичките им форми – директни държавни разходи, международна помощ, частни здравни застраховки, различни фондове и директно плащане от пациент. Изчисленията на този авторски колектив показват, че световните разходи за здраве ще нараснат от около 9 трилиона долара през 2014 г. до 24 трилиона през 2040  г. Конкретно за България, прогнозите са, че разходите за здраве ще нараснат от 8,4% от БВП през 2014 г. до 10,7% през 2040 г.

Точно върху тези 10,7% от БВП, моделът на McKinsey добавя още един допълнителен процент, когато става дума за държави от групата с upper-middle income. Нуждата от инвестции за постигането на подобренията от сценария за здравословен растеж  е по-голяма при най-развитите страни и най-малка при страните от третия свят, които вече имат поне някаква болнична инфраструктура. С други думи, в най-развитите страни има най-голяма нужда от скъпи инвестиции в най-иновативни медикаменти или в лечението на нов тип заболявания, които все още са трудни за овладяване – относително по-лесните проблеми вече са решени.