Приходите от туризма спадат с почти 70% заради COVID-19 до юли

Брутен вътрешен продукт – ревизирани данни

На 19 октомври Националният статистически институт публикува ревизирани данни за БВП. Номиналната стойност на БВП за 2019 г. се повиши с 1,1 млрд. лв., а реалният растеж беше коригиран от 3,4% на 3,7%. За първото полугодие на 2020 г. спадът на БВП спрямо съответния период на 2019 г. бе ревизиран от 4,2 на 3,8%. 

Краткосрочна бизнес статистика

През август спадът в промишленото производство и строителството се засили, докато този в търговията на дребно бе по-умерен. Понижението в строителството се дължеше най-вече на сградното строителство, докато по-слабото промишлено производство отрази отрицателната динамика в производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива, в производство на метални изделия (без машини и оборудване), в производство на хранителни продукти и производство на облекло. Намаляването на оборота в промишлеността също се ускори, най-вече заради по-малко продажби на енергийни продукти на вътрешния пазар. В търговията на дребно спадът се забави на годишна база, при известно подобрение във всички компоненти. През септември показателят за бизнес климата се подобри леко с 0,8 пункта, докато възстановяването на доверието на потребителите достигна 2,7 пункта за втори пореден месец. По сектори нарастването на бизнес климата се дължеше на по-добри оценки за текущата ситуация в търговията на дребно, където и очакванията за обема на продажбите също бяха благоприятни. В същото време очакванията за строителната дейност се влошиха. 

Пазар на труда

Тенденцията на намаляване на броя на регистрираните безработни, започнала от средата на май, се наблюдаваше и през септември. В края на месеца регистрираните безработни достигнаха 236 058 души. Нарастването на годишна база се забави, възлизайки на 63 хиляди повече безработни, в сравнение със същия месец на 2019 г. През септември новорегистрираните безработни бяха почти изключително лица без конкретна квалификация (около 85% от входящия поток през месеца, докато обичайният им дял е между 45 и 50%). 

Инфлация

През септември инфлацията спрямо август беше отрицателна от 1,2% и се дължеше на сезонни фактори при цените на няколко групи услуги. Общият спад в цените на услугите беше 4%, формиран от международните полети, пакетните услуги за почивка и туристически пътувания в страната, както и услугите по краткосрочно настаняване. Намалението на цените при тях в рамките на месеца се дължеше на сезонни фактори в търсенето поради края на летния сезон. И трите групи имаха месечни изменения много близки до пониженията през предходната година. Динамиката в цените при другите основни потребителски групи също съответстваше на промените през септември 2019 г., когато беше отчетена същата обща месечна дефлация от 1,2%. Общата инфлация за септември спрямо съответния месец на предходната година остана непроменена спрямо август - 0,6%. Промените по групи стоки на годишна база също бяха минимални. Инфлацията при храните намаля до 4% през септември при 4,2% през август, а спадът в цените на енергийните стоки леко се сви до 8,2% - 8,3% предходния месец. Базисната инфлация през септември на годишна база бе 1,8% при 1,9% през август. От нейните компоненти инфлацията при услугите остана без промяна - 2,1%, повишението при преработените храни намаля до 3,4% от 3,7% през август, а неенергийните промишлени стоки отново се върнаха на спад от 0,1% при 0% инфлация през август. 

Външен сектор

През юли излишъкът по текущата сметка намаля на годишна база за втори пореден месец, но с по-бавен темп. Въпреки понижението натрупаният от началото на годината баланс нарасна с 4,3% спрямо януари-юли 2019 г. и достигна 1,6% от прогнозния БВП. През юли търговският баланс продължи да се повишава, като месечният дефицит се сви до 10,8 млн. евро. Спадът на износа на стоки от 8,3% бе по-малък от този на вноса, 15,2%. Приходите от посещения на чуждестранни туристи намаляха с 68,9%, а от износа на транспортни услуги – с 57,6%. За периода януари-юли излишъкът по статия услуги достигна едва 2,7% от прогнозния БВП, при 4,2% от БВП година по-рано. Обемът на входящите преки частни инвестиции (ПЧИ) нарасна значително през месеца. Причина бе увеличението на дълговите инструменти на нефинансовите предприятия. От началото на годината входящите ПЧИ достигнаха близо 1,5 млрд. евро при 906,3 млн. евро за същия период на 2019 г. Към края на юли брутният външен дълг се увеличи с 1,3 пр.п. спрямо юли 2019 г., до 58,5% от прогнозния БВП. Дългът на сектор Държавно управление нарасна с 0,5 пр.п. до 9,3% от БВП, а вътрешнофирменото кредитиране – с 1,6 пр.п. до 24,3% от БВП. 

Финансов сектор

През август годишният растеж на кредита за частния сектор се ускори слабо, след няколко месеца на забавяне, до 6,1% при 6% през юли. Промяната се дължеше на кредита на нефинансови предприятия на фона на минимално подобрение в бизнес климата. Годишният растеж на кредита за нефинансови предприятия се ускори до 2,2% при 1,8% месец по-рано, движен от по-високия растеж на редовните кредити и значителното забавяне в нарастването на лошите и преструктурирани кредити, до 3,2% спрямо 8,6% през юли. За последното най-вероятно е допринесла възможността за отсрочване на изискуеми задължения към банки. Годишният растеж на кредита за домакинства продължи да се забавя до 7,4% през август, при 7,7% през юли, след като потребителските кредити нараснаха с 6,2%, при 6,7% месец по-рано. По гаранционната програма през Българската банка за развитие за предоставяне на безлихвени заеми на физически лица, засегнати от пандемията, през месец август бяха одобрени над 11,7 млн. лв. Общата стойност на договорените заеми по програмата към края на август бе 70,7 млн. лв. При жилищните кредити продължи тенденцията на постепенно забавяне. Темпът на растеж остана двуцифрен - 12,3%, при 12,7% в края на юли. 

Фискален сектор

За първите осем месеца на 2020 г. салдото по консолидираната фискална програма бе положително в размер на 1,4% от прогнозния БВП. След като през май бе отчетен най-високият спад на годишна база на общите бюджетни постъпления от началото на COVID-кризата, в следващите месеци свиването постепенно намаля и достигна 1,7% през август 2020 г. Положителният принос на помощите и отрицателният принос на неданъчните приходи останаха близки до отчетените през юли. При данъчните приходи се наблюдаваше свиване на отрицателното влияние, в резултат основно на по-умерения спад на косвените данъци. Нарастването на постъпленията от ДДС при сделки в страната се ускори, а спадът на приходите от акцизи бе по-ограничен. Общите разходи се понижиха с 3,5% спрямо август 2019 г. Това се дължеше на базов ефект при капиталовите разходи поради извършеното през август 2019 г. еднократно плащане по инвестиционен проект за придобиването на бойни самолети. Нарастване бе регистрирано при разходите за персонал и социалните плащания и стипендии. Съотношението на държавния дълг към прогнозния БВП в края на август възлезе на 20,6%, при 19,8% година по-рано.