Т. Петкова: 3 млрд. лева са отделени за саниране на сгради

Планът за възстановяване и устойчивост включва и мярката за енергийна ефективност - както за жилищните, така и за промишлените сгради. По него не са предвидени пари за въглищните ни централи, каза министърът на енергетиката Теменужка Петкова в сутрешния блок на btv. 

„Това са базови мощности и без тях ние няма да можем да гарантираме сигурната работа на електроенергийната система на България. Поради тази причина ние ще полагаме и полагаме всички необходими грижи, за да гарантираме нормалната работа на Маришкия басейн", подчерта Петкова. Тя съобщи още, че ще бъде направен анализ на три ключови региона, които са определени съвместно от ЕК и от наша страна. Това са регионите на Стара Загора, Кюстендил и Перник. „Очакваме този териториален план и анализа на консултантите от ЕК", каза Петкова. 

По думите на енергийния министър, до 2025 г. централите на въглища могат да се възползват от механизма за капацитет, който дава възможност на държавите членки да подпомагат въглищните централи. „Никой не е казал, че след това тези мощности трябва да бъдат закрити. Просто те ще трябва да си купуват емисиите", подчерта тя и допълни, че това всъщност е най-големият проблем на въглищните централи – разходите за емисии, които бележат непрекъснат ръст на цените.  

Министърът потвърди, че това няма как да не доведе до увеличение на цената на предлаганата от тези централи електроенергия. „Въпрос на икономически анализ на всяка една от тези централи е да прецени доколко конкурентна може да е на свободния пазар", каза тя. 

„Основната цел на плана за възстановяване и устойчивост е да се създаде възможност всяка една държава членка на ЕС да възстанови своя социален и икономически живот след пандемията COVID-19”, каза още Петкова. Проектите, които ще бъдат включени и представени пред ЕК, ще трябва да гарантират растеж, обясни тя. „Това е основната цел. 37% от тези 12 млрд. лева са насочени в стълб „Зелена България“, който включва няколко основни мерки. На първо място това е енергийната ефективност и тази мярка засяга всеки един български гражданин. Ние искаме да развием тази мярка, защото ще е най-важната крачка към прехода към нисковъглеродна икономика“, заяви министърът. 

В отговор на въпроса, как тази мярка ще бъде насочена към бизнеса, Петкова каза, че са предвидени средства за енергийна ефективност за жилищните и за промишлените сгради. „Това ще създаде възможност и ще бъде една много реална предпоставка за това българският бизнес да стане по-малко енергоинтензивен. Защото нашата икономика към настоящия момент е една от най-енергоинтензивните в Европа“, каза още тя. 

„3 милиарда сме отделили за саниране на сгради, като тук се включват както еднофамилни и многофамилни сгради, така и промишлени, сгради, собственост на държавата. Тук се включва и културна инфраструктура, транспортна инфраструктура и сме предвидили ресурс от 452 млн. лева за подмяна на уличното осветление във всеки един български град, така че да се създаде една много добра среда за постигане на високи показатели за енергийна ефективност", обясни енергийният министър. 

По отношение на контрола и опасенията, изказани от водещия, че предвидените пари „могат да изтекат в някой джоб", министър Петкова заяви, че „това няма как да се случи“. „Българските граждани трябва да знаят, че те ще подлежат на много строг контрол, от една страна, от нашите национални органи, от друга страна, от контролните органи на ЕС. Всеки един лев ще бъде подложен на много строг контрол“, обеща тя. 

Средствата в размер от 12 млрд. лева са резервирани за България, но за да се стигне до усвояването им, трябва да бъдат представени и одобрени от Европейската комисия съответните проекти.