Икономиката се подготвя за дълбока, но краткотрайна рецесия

Според главния икономист за България, Кристофор Павлов, в икономическия анализ за УниКредит Булбанк се очаква икономиката на страната да се свие със 7,8% през 2020 г., при очакван приблизителен спад от 16% на тримесечна база през 2Q20-а поради значително забавяне на икономическата активност в редица сектори вследствие на мерките за социално дистанциране.

 Пазарът на труда вече е под сериозен натиск, като се очаква коефициентът на безработица временно да надхвърли 10% тази година. Положителното е, че този път възстановяването ще протече по-бързо и по-силно, отколкото това след рецесията, отключена от глобалната финансова и икономическа криза през 2009 г. От голямо значение ще е влизането в ERM II и Банковия съюз, като се очаква да се запазят ниски разходите за финансиране.

 

Няколко смекчаващи фактора вероятно ще спомогнат рецесията в България да бъде по-лека и краткотрайна, отколкото в повечето европейски страни. Страната ни има една от най-солидните фискални позиции в Европа. Държавният дълг е много нисък, а бюджетът приключи с малък излишък за трета поредна година през 2019 г. Това ще позволи да се използва фискалната политика в голяма степен, за да се компенсира голяма част от загубата на доходи по време на спада и да се подкрепи процесът на възстановяване.

В сравнение с други европейски страни, българският туризъм и вертикално свързаните с него сектори е сравнително по-малък (виж графиката по-долу). Предвид настоящите обстоятелства това е положително, защото туризмът вероятно ще бъде сред секторите, които ще изпитат най-сериозен спад.Страната ни е нетен вносител на енергоресурси, което е позитивен фактор, имайки предвид огромния спад в цените на петрола, прогнозиран през 2020 г. 

От голямо значение е, че с решителната подкрепа на ЕК се договори повече от 40% намаление в цената на газа, доставян от „Газпром’’. Това ще намали разходите за парно и вътрешните цени на газа точно в момент, в който доходите на домакинствата и приходите на фирмите са поставени под силен натиск поради предизвиканата от пандемията рецесия.

България има един от най-високите коефициенти на производителност, коригирана с разходите за труд. Това е важно по две причини. Първо, то ще действа като фактор, ограничаващ неблагоприятното влияние на негативните шокове, които пандемията предизвиква. Второ, и може би по-важно е, че това ще постави страната в по-благоприятна позиция, веднъж щом възстановяването стартира и процесът по повторно свързване на глобалните вериги за доставки, които пандемията увреди в толкова голяма степен, започне през 2021 г.
 

Влизането на страната във валутния механизъм ERM II и Банковия съюз, което очакваме да се случи в края на април, както беше първоначално планирано, ще помогне да се подобри ликвидността и да се стабилизират очакванията. Това не само ще улесни фирмите от частния сектор да рефинансират задълженията си с настъпващ падеж през тази година, но и ще позволи на публичния сектор да удържа на ниско ниво разходите по емисията на нов дълг. Очакванията ще се стабилизират на по-благоприятно ниво, което ще ограничи загубите на доход по време на спада и което е по-важно, ще подпомогне процеса по възстановяване, когато той започне по-късно тази година.

Фискалните мерки, предприети досега от българското правителство, не изглеждат толкова амбициозни, колкото в други европейски държави и вероятно някои от тях ще бъдат разгърнати с известно закъснение. Правителството осигури 0,4% от БВП в подкрепа на мерки за общественото здраве. Още 0,6% от БВП бяха осигурени за финансиране на безлихвени заеми, предназначени за лица, които трябваше да излязат в принудителен неплатен отпуск. 

Българската банка за развитие получи капиталова инжекция, равна на 0,6% от БВП, за да финансира мерки за ликвидна подкрепа към малките и средните предприятия. Крайните срокове за плащане на сметки за комунални услуги и данъчни плащания бяха удължени, а за всички фирми, които претърпят спад в приходите с повече от 20%, беше създадена възможност да получат подкрепа от бюджета под формата на съфинансиране на разходите за възнаграждения на служителите. Финансиране, еквивалентно на около 1% от БВП, беше предоставено първоначално на разположение по тази мярка, като правителството декларира готовност да осигури още финансиране, ако това се окаже необходимо. 


 БНБ направи повечето от това, което изглеждаше възможно предвид ограниченията на съществуващия режим на фиксиран валутен курс. За да заздрави капиталовата позиция на банките, БНБ ги накара да капитализират цялата си печалба за 2019 г. и отмени планираното увеличение на антицикличния капиталов буфер. В съответствие с насоките на Европейския банков орган беше въведен мораториум за плащанията по кредити за кредитополучатели, които са обслужвали кредитите си редовно преди пандемията. Очакваме да бъде предприет курс към по-снизходително прилагане на съществуващите надзорни изисквания, за да се подпомогнат банките в справянето с очаквания спад в качеството на активите.