Световната банка: Мигрантските пари намаляват с 508 млрд. долара

Парите от работещите в чужбина, изпращани в родината, ще намалеят драстично през 2021 г. Това се казва в доклад на Световната банка относно миграцията и развитието, повлияни от коронавирус кризата. Такива проучвания за мигрантите и пазара на труда световната финансова институция прави регулярно. Предвижда се спадът да е близо 15 на сто, като най-засегнати в глобален мащаб са Европа (-16%) и Източна Азия (-11%). Сравненията са с нивата през 2019 г., преди началото на пандемията.

Парите от работещите в чужбина са важен източник за България и страните с ниски и средни доходи, пише в документа. Тези средства се увеличават всяка година и според Световната банка през 2019 г. за страната ни са достигнали рекордните 548 млрд. долара. Това е повече от общия обем преки чуждестранни инвестиции ($534 млрд.) и значително надхвърля чуждестранната помощ за развитие ($166 млрд.).

България е посочена като страната с най-голям срив в изпращаните у дома пари - над 80% през второто тримесечие на 2020 г. и близо 70% през юли и август. На второ място е Боливия, на трето – Уганда, но при тях намалението е почти двойно по-малко, сочи статистиката на СБ. Прогнозата на експертите на банката са, че тази година работещите в чужбина българи ще отделят равностойността на 2,1 млрд. долара.

Световната банка предупреждава, че не само за двете години на пандемията парите от мигранти ще намалеят с почти 1 трилион долара, но това ще стане при бързо свиващи се преки чуждестранни инвестиции и помощи.

2020 година ще влезе в историята и като първата от десетилетия насам, в която броят на мигрантите ще намалее - основно заради прибирането на много от работещите и невъзможността нови хора да си търсят прехраната в чужбина.

В проучването се казва, че спадът през тази година ще е 7,2%, което се равнява на 508 млрд. долара. Догодина в помощ на близки в родните страни няма да потеглят други 470 млрд. долара, т.е. още 7,5% спад. За сравнение - намаляването през 2009 г. заради финансовата криза бе 5%.

Причините са няколко, включително несигурен икономически ръст и повишена безработица в приемащите страни, комбинирани с ниски цени на петрола и обезценяване спрямо долара на валути в държавите, където са гастарбайтерите. Така засегнати се оказват и мигрантите, и техните семейства у дома.

От гледна точка на миграцията икономическата криза, предизвикана от COVID‐19, може да се окаже продължителна, дълбока и всеобхватна, се казва в доклад.

Заради пандемията са се променили и източниците, и каналите за изпращаните средства. В Европа възстановяването след срива от април-май в известна степен се дължи на това, че мигрантите са посегнали на спестяванията си, за да изпратят нещо у дома. Друго възможно обяснение е преминаването от неформални канали за пренасяне на парите към използването на видими за статистиката канали. Трето е новият източник под формата на помощи, изплащани в брой от някои правителства на страните домакини.

В икономики със значително присъствие на чужденци властите трябва да се погрижат тези общности да имат безопасно настаняване и достъп до здравеопазване, за да не бъдат пометени от коронавируса. Тези хора често живеят струпани в общежития или натъпкани в апартаменти, където заразяването на един може бързо да разболее всички. Подпомагането им със средства всъщност е и косвена помощ за други държави, където те ще изпратят част от тях, обяснява Световната банка.

Мигрантите са и сред хората на първа линия - спасяват хора в болници и лаборатории, работят в складове, ресторанти,  предприятия и ферми. Те трябва да бъдат защитени от безскрупулни работодатели и посредници.

Родните им страни също имат отговорности към тях - първо, да научат много повече за тези общности и придвижването им, да са готови да посрещнат още завръщащи се, да предвидят за тях достъп до местна работа или помощ за започване на собствен бизнес, препоръчват експертите на СБ.