Няма ръст на лошите кредити в първите месеци на пандемията

Лошите кредити в банките не са се увеличили от април до юни 2020 г. -  периода, който обхваща анализът на БНБ, публикуван в изданието „Банките в България“, излизащо на всеки три месеца. Това се дължи на мерките, предприети от Европейския банков орган и Асоциацията на банките в България (АББ), за мораториум върху обслужването на кредитите, а причината за въвеждането на мораториума е влошаването на икономическата среда вследвие от пандемията от коронавируса.  

Те дадоха възможност на банките да позволят на засегнатите от кризата кредитополучатели да отсрочат плащанията, без да се наложи заемите автоматично да бъдат прекласифицирани, преструктурирани или необслужвани.

През юли 2020 БНБ одобри искането на АББ за удължаване на сроковете за мораториума върху плащанията с три месеца и така крайният срок за отсрочване на задълженията сега е до края на март 2021 г.

Въпреки това съществуват рискове за доходността

Банковите шефове много внимават за нивата на кредитния риск и това се вижда от нарастването на разходите за обезценка в банковия сектор през второто тримесечие на 2020 г., констатират анализаторите на централната банка.

Опасенията са, че продължително задържане на неблагоприятните условия може да доведе до влошаване на финансовото състояние на фирмите и домакинствата, отслабване на капацитета на кредитополучателите за редовно обслужване на задълженията и до понижение на стойността на обезпеченията.

Допълнително неблагоприятно влияние върху доходността на банките през второто тримесечие оказа отслабването на кредитната дейност в сегмента на заемите за бизнеса и на потребителските кредити, въпреки че към средата на годината кредитната активност започна постепенно да се възстановява.

Експертите на банковия регулатор са на на мнение, че евентуално съществено отслабване на търсенето и предлагането на кредити в условията на несигурност и влошени икономически условия може да се отрази непосредствено върху приходите на кредитните институции, което наред с нарастването на обезценките да окаже натиск върху доходността на банковия сектор.

От централната банка предупреждават, че кредитният мораториум може да отложи временно регистрирането на неблагоприятни изменения в качеството на кредитния портфейл и след неговото изтичане да нараснат необслужваните заеми. За това може да повлияят влошените икономически условия при засилване на политическата нестабилност, коментират банкерите.

С най-значителни обеми на кредити под мораториум сред водещите икономически сектори са преработвателната промишленост, търговията на едро и дребно, сделките с недвижими имоти, строителството, хотелиерството и ресторантьорството и транспорта и складирането.

В централната банка отчитат, че повечето от тези сектори имат опасно много заварени необслужвани заеми. Като принос за доброто състояние на капиталовата позиция на сектора оказа политиката на изграждане на капиталови буфери, както и решението на БНБ от март за капитализиране на печалбата на кредитните институции, отчитат в централната банка.

Спадът на икономическата активност в периода април-юни беше резултат както от въведените в страната ограничения върху дейността на някои сектори, така и от по-слабото външно и вътрешно търсене в условия на несигурност, влошаване на състоянието на трудовия пазар и намалена склонност към потребление и инвестиции, се посочва в банковия анализ.

Ликвидността на банковата система е застрашена

Независимо че депозитите продължават да нарастват стабилно, несигурността по отношение на развитието на икономическата среда налага повишено внимание при управлението на ликвидността, тъй като потенциални съществени изменения във финансовото състояние на засегнатите от кризата предприятия и домакинства могат да предизвикат промени в обема и структурата на депозитите, коментират в БНБ. Или казано с други думи, опасенията, че българите ще престанат да спестяват така, както досега заради намаляване на доходите, са повече от реални.

Отражение върху ликвидната позиция на банките може да дадат евентуални изменения във входящите ликвидни потоци, произтичащи от реализация на кредитен риск или от отлагането на плащания по главници и лихви заради кредитния мораториум, пише в анализа на БНБ.

Качество на активите или какво показват числата

През второто тримесечие размерът и съотношението на необслужваните кредити и аванси остава почти без промяна. Така беше прекъсната наблюдаваната през последните години тенденция към подобряване на показателите.

Спрямо края на март брутните кредити и аванси в традиционния (широк) обхват се увеличиха с 95 млн. лв., или 0,1%, и в края на юни достигнаха 94,5 млрд. лв., посочват експертите на БНБ.

Същевременно при брутните необслужвани кредити и аванси беше отчетен тримесечен растеж с 3 млн. лв. (0,1%) и размерът им се запази сравнително същият като в края на предходното тримесечие – 6 млрд. лв. В резултат делът на брутните необслужвани кредити и аванси в общите брутни кредити и аванси се задържа на ниво 6,4%.

Към 30 юни обемът на нетните необслужвани кредити и аванси беше 3,2 млрд. лв., а делът им в общите нетни кредити и аванси възлезе на 3,6%. Този остатъчен кредитен риск в баланса на банковата система остана изцяло покрит от капитала, превишаващ капиталовите изисквания и буферите.

Общата натрупана обезценка на кредитите и авансите намалява през второто тримесечие с 27 млн. лв. (0,8%) до 3,5 млрд. лв. в края на юни. Степента на покритие на брутните необслужвани кредити и аванси с присъщата им обезценка беше 46% (при 47,6% в края на март).