Четири иновации за влаковете на бъдещето

Влаковете на магнитна възглавница не са масов продукт, а тунелите Hyperloop, изглежда, се харесват само на Илон Мъск и Ричард Брансън. Какво ново тогава да строим? Или може би си струва да доусъвършенстваме това, което вече имаме?

Капацитетът на вече изградените железопътни линии би могъл значително да се увеличи чрез внедряването на няколко интересни иновационни технологии.

Целта е да се увеличи пропускателната способност на железопътната мрежа и влаковете да станат  по-безопасни. За това се разработват много технологии, които трябва да заменят въведените през миналия век, които се използват и до днес.

Повредите в стрелковите обръщателни апарати причиняват почти 20% от всички закъснения на влаковете, тъй като композициите не могат да преминат от един железопътен път към друг. Независимо от честотата на възникване на проблема, технологията, използвана в тези механизми, почти не се е променила от появата на първия превод на стрелките отпреди почти 200 години.

Но алтернативни технологии все пак има. Например иновативна конструкция, наречена Repoint, се състои от  три независими двигателя, които могат да преместват релсите. Това ще позволи прехвърлянето на стрелките да става дори и след повреда на един или два двигателя.  „Мехатронните" превключватели от ново поколение могат да работят по-бързо, да бъдат по-лесни за обслужване, а броят на „отказите" може да бъде намален до нула.

За да се увеличи скоростта на влаковете, техните вагони трябва да бъдат оборудвани с нова система за окачване. Сега всеки чифт колела е здраво свързан с ос, което ограничава скоростта на влака по крива траектория: външното колело изминава по- голямо разстояние, а вътрешното - по-малко, в резултат на което се появява триене, намаляващо скоростта на движение на влака.

В момента се разработват системи за активно окачване с независими колела, при които се използват нови сензори, задвижващи механизми и контролери за по-точно изменение на разстоянието между колелата и въртящата се ос. Това също така подобрява комфорта при возене и позволява на влака да се движи на завоите без намаляване на скоростта и неприятното подрънкване на стъклата.

Също така може да се внедри система за по-плавно движение на вагона на наклони, което ще даде допълнителни преимущества на влаковата композиция.

Високоскоростните електрически влакове трябва да имат надежден контакт с въздушните електропроводи чрез пантограф, монтиран на покрива на локомотива. За целта се разработват активни пантографи, чиято височина се контролира от задвижващ механизъм. Благодарение на това по време на силен вятър пантографът винаги е плътно притиснат към проводниците и не се отделя от тях.

Пропускателният капацитет на жп линията зависи от разпределителната система за влаковите композиции. За тази цел се използва система за разделяне на жп пътищата на отделни участъци. Сега на всеки участък може да се намира само един влак, поради което разстоянието между влаковете е на много големи интервали.

Но някои железопътни линии вече използват система за подвижни участъци, която определя необходимия интервал между влаковете в зависимост от разстоянието, необходимо за спирането им в аварийна ситуация. Това разстояние би могло да бъде намалено още, ако данните се предават в режим на реално време. В идеалния случай два влака биха могли да си обменят информация за скоростта и местоположението си, съкращавайки разстоянието помежду си до минимално, но същевременно и безопасно.