Българите, работещи в чужбина, вече не изпращат пари

От началото на 2020 г. до края на август работещите българи зад граница са изпратили на близките и семействата си тук 291,2 млн. евро. Това е с близо 65%, или 545 млн. евро по-малко спрямо миналата година, показват изчисления на Investor.bg по данни на БНБ. За сравнение, за първите осем месеца на 2019 г. преводите са били в размер на 836 млн. евро.

Рестрикциите, свързани с разпространението на новия коронавирус, оставиха без работа милиони хора в целия свят и засегнаха предимно сектори, в които работят имигранти. Проблемът, изглежда, ще се задълбочи и с оглед на втората вълна на COVID-19, която заплашва множество работни места, особено в туризма. „В условията на икономическа криза и висока безработица, особено сред мигрантите, ние предполагаме, че тези плащания ще намаляват още", казва в интервю за DW говорителката на Световната банка Александра Клопфер Хернандез. 

От данните на БНБ се вижда още, че намалението е драстично през всички месеци от 2020 г. след януари и февруари, когато преводите са на традиционните си нива от около 90-98 млн. евро. Най-слабият месец е април, когато емигрантите са превели 10,5 млн. евро. Това е прецедент в статистиката за последните 10 години (актуалните данни на БНБ започват от 2010 г.), отбелязва Investor.

По данни на Световната банка през 2019-а в глобален мащаб мигрантите са превели на своите семейства у дома 554 млрд. долара, като 133 млрд. долара идват от хора, работещи в Европа. През 2020 г. общата сума на преводите се очаква да спадне с цели 110 млрд. долара. В глобален мащаб тази тенденция застрашава сигурността на близо 800 милиона души, които разчитат на парите от чужбина за оцеляването си. Ако се сравняваме с другите нови страни членки на ЕС, зависимостта на България от емигрантските трансфери е най-сериозна. По данни на Световната банка за 2018 г. тези средства са 3,8% от БВП. 

Според Института за пазарна икономика, когато се говори за емигрантски преводи, трябва да се отбележи тяхната социална роля - в общия случай те оказват решаващо влияние върху покупателната способност на голяма част от българите. Допитване на БАН сред емигранти в Испания, като част от анализ върху миграцията, показва, че около 72% от емигрантските парични трансфери от Испания в България се харчат за текущи разходи - храна и сметки, дрехи, наеми, ремонти, здраве. 

В общия случай високата безработица и липсата на алтернатива в някои региони на България, както и по-доброто заплащане в чужбина карат всяка пролет хиляди българи да се отправят към Германия, Гърция, Италия или към някоя друга страна от ЕС. В продължение на няколко месеца те работят по строежи, в туристическия бранш или пък в селското стопанство. С парите, които успеят да спестят, мнозина осигуряват оцеляването на своите близки в България.

„Ако трябва да обобщим, социалната функция на емигрантските пари е изключително важна – реално те работят като паралелна, частна система за социална защита", отбелязва в свой анализ от 2019 г. ИПИ. За голяма част от семействата, които разчитат на тях, те са и единствената форма на социална защита. 

Откъде идват парите?

Италия е сред страните от ЕС, която бе най-силно засегната от пандемията. В края на второто тримесечие от там в страната си дошли едва 2,2 млн. евро, при 19,9 млн. евро за същия период на 2019 г., което е спад от почти 90%.

В Испания също има огромна българска диаспора. Българите, които работят и живеят там, са изпратили на близките си тук само 4,2 млн. евро в края на второто тримесечие, при 38,4 млн. евро за периода януари-юни 2019 г.

Преводите от Германия също драстично намаляват. От 69,5 млн. лв. за второто тримесечие на миналата година те достигат до едва 7,7 млн. евро в края на юни тази година. България е на девето място по парични преводи от Германия, показват данните на Световната банка. 

От Великобритания са дошли 3,5 млн. евро, при 28,2 млн. евро година по-рано.

Българите в САЩ са изпратили в родината си 8 млн. евро в края на второто тримесечие, при 63,4 млн. евро година по-рано.

Статистиката за паричните потоци от емигрантите не е съвсем точна, защото парите, които идват от българите, работещи в чужбина, всъщност са доста повече от отчитаното от БНБ. В данните на банката не се включват парите, донесени в брой, а освен това БНБ отчита само преводите над 2500 евро.