ИПИ: Държавният дълг расте опасно бързо

Проф. Димитър Иванов: За 2-3 години дупката в бюджета ще стигне 16,6 млрд. лв. 

Заедно с проектобюджета за 2021 г. правителството представи и Стратегия за управление на държавния дълг за 2021-2023 г. Къде сме сега и какво трябва да следим в следващите три години коментира Лъчезар Богданов, главен икономист на Института за пазарна икономика (ИПИ). 

България посрещна 2019 г. с един от най-ниските държавни дългове в ЕС (след Естония) - 20,2% от БВП, в резултат на строгата фискална дисциплина, предприета в последните 20 години. Неочакваният дефицит, възникнал през 2020 г., без проблем бе поет от емисията от 2,5 млрд. евро, приета много добре на финансовите пазари. 

При това положение очакванията бяха в края на годината дългът да възлиза под 28 млрд. лв., или 23,5% от Брутния вътрешен продукт (БВП). Общо дългът на сектор „Държавно управление“ ще бъде 30,1 млрд. лева, или 25,3% от БВП. Увеличението за годината е около 5,9 млрд. лв., основно емисията външен дълг от 4,9 млрд., заедно с минимални нетни емисии на вътрешния пазар и около 780 млн. лева заеми от Европейската инвестиционна банка и Банката за развитие на Съвета на Европа. Прогнозата за нарастване на дълга до 2023 г. следва – логично – планираните дефицити: 10,3 млрд. лева увеличение на дълга до края на 2023 г. при 10,1 млрд. лева очакван бюджетен дефицит общо за трите години 2021-2023 г. Така дългът на сектор държавно управление се очаква да достигне малко под 40,5 млрд. лева, или 29,4% от прогнозния БВП за 2023 г., анализира Лъчезар Богданов. 

Покриването на дефицита обаче крие сериозни рискове, преди всичко свързани с очертаващото се неблагоприятно развитие на пандемията от коронавирус в глобален мащаб. Затова сметките на Министерството на финансите за справяне със задлъжнялостта по всяка вероятност ще се окажат криви. 

Цялата философия на стратегията, както и на проекта за Бюджет 2021, се крепи на очакванията, че голяма част от разходите са антикризисни, т.е. временни и ще отпаднат за година-две. Дали обаче наистина е така? Освен антикризисни повечето са социални, а такива разходи трудно се отменят впоследствие, след като хората са свикнали с тях. Обикновено това не минава без трусове и загуба на рейтинг. 

„Когато икономическият ръст е нисък, приходите ще изостават. Ако това е придружено с разрастване на разходите, очевидно е, че дефицитът ще е много над прогнозата, а дълговите съотношения ще се влошават. Без реформи, без нови инвестиции, без динамично трансформиране на икономиката и висок растеж, съчетан със създаване на работни места и повишаване на доходите, така предложената рамка ще означава не просто извънреден дефицит заради еднократен шок, а структурен проблем. И това е същината на проблема", коментира в заключение главният икономист на ИПИ. 

В тоди дух се изказа и проф. Димитър Иванов по бТВ. Според неговата прогноза за периода 2020-2021 бюджетният дефицит ще достигне 10 млрд. лв., а в следващите 2-3 години новото правителство ще трябва да запълни дупка от 16,6 млрд. лв.