Фосфинът на Венера - преждевременна радост?

Съвсем наскоро учените съобщиха, че са открили фосфин и глицин в атмосферата на Венера на височина от порядъка на 60 километра над повърхността на планетата. Теоретично това би могло да е признак за наличието на живот на втората по отдалеченост от Слънцето планета или по-скоро да говори за наличието на анаеробни бактерии, които произвеждат фосфин. 

Откриването на фосфин на Венера е важно събитие не само в света на астрономията, но и на науката като цяло. Обществеността развълнувано посрещна резултатите от работата на учените от Масачузетския технологичен институт (САЩ) и Кардифския университет (Уелс).

Ръководителят на руската държавна корпорация „Роскосмос" Дмитрий Рогозин даже успя да кръсти Венера „Руската планета" и заяви за плановете да се изпрати мисия там. Директорът на НАСА Джим Брайдънстин отбеляза, че е време „да се даде приоритет на Венера", а руският милиардер Юрий Милнер съобщи за намерението си да отпусне пари за търсене на живот в атмосферата на Венера.

Данните бяха получени с помощта на комплекс от радиотелескопи, разположен в чилийската пустиня Атакама. Приборът работеше на честота 267 GHz, доказвайки очевидното наличие на фосфин в количество от 20 частици на милиард. В резултат на това газът бе идентифициран като потенциален биомаркер за наличието на микроорганизми.

Някои изследователи обаче поставят под съмнение хипотезата за фосфина като биомаркер за наличието на живот на Венера. Вместо това те предполагат, че газът може да се е образувал там в резултат на необясними атмосферни или геоложки процеси.

След като резултатите от проучването бяха оповестени, независими европейски учени решиха да ги проверят отново, използвайки по-усъвършенстван алгоритъм. Новото проучване, за съжаление, опроверга наличието на тези химични съединения на втората по отдалеченост от Слънцето планета.

Изследователи отново проучиха данните, събрани от ALMA на честота 267 GHz. Оказа се, че радостта е била преждевременна, тъй като статистическият повторен анализ показа, че вероятността за наличието на фосфин в атмосферата на Венера е само 2σ (сигма)*, а не 15σ, както се твърдеше по-рано. 

Следователно новите показатели са под общия праг на статистическа значимост (5σ е границата, която трябва да бъде научно обоснована). В същото време авторите на първото проучване предупредиха колегите си, че софтуерът за обработка на данните от ALMA е обновен, така че резултатите може да са малко по-различни. Въпреки това разликата е огромна (7 пъти), тъй като 2σ показва много слаба вероятност за наличие на фосфин, докато 15σ - това вече е значително доказателство.

Напълно възможно е да се наложи още едно проучване. Учените предполагат, че предишните резултати са били повлияни от полиномна апроксимация от висок порядък, което потиска шумовите характеристики в окръжаващия честотен спектър.

* С гръцката буква σ (сигма) в статистическия анализ се обозначава стандартното отклонение.