Тревненската художествена школа е жива и до днес

Тревненската школа като направление започва съществуването си още около първите десетилетия на XVIII век, вероятно и по-рано. Слави се с прекрасните си архитектурни, декоративни и живописни образци. Хубавата новина е, че днес все още имаме изкусни майстори иконописци, представители на тази школа.

Днес ви срещаме с един от тях, Денислав Денев.

Представете се на нашите читатели и разкажете малко повече за себе си.

Казвам се Денислав Денев и съм от град Трявна. Представител съм на Тревненската дърворезбарска школа. Средното си образование завърших в Националната гимназия по приложни изкуства в града, специалност „дърворезба”. След това завърших „Скулптура” във Великотърновския университет. Двете специалности са в пълна симбиоза и взаимно се допълват.

Как стана така, че тръгнахте по този път – да изработвате красиви иконостаси, икони, подвързии за книги? Въобще как се зароди Вашият интерес към дърворезбата?

Любовта и привличането ми към дървото си оказа много силна и така започна всичко. Оборудвах ателие с нужната техника и започнах да мисля върху проекти. В началото започнах с по-дребни неща – малки иконостаси пана, рекламни табели, тавани и други. С течение на времето се усъвършенствах и започнах да получавам поръчки за по-големи проекти като художествено обзавеждане на домове и иконостаси за църкви. Под моите ръце, с подходящ екип, са излезли иконостасите на църквата „Св. Йоан Кръстител” в с. Резово и в храм „Рождество Христово”, намиращ се в кв. Младост, град София. Религиозната тематика продължих с изработването на иконите „Св. Георги”, „Св. Димитър” , „Св. Климент Охридски” и „Тайната вечеря” по сюжета на Леонардо да Винчи. Материалът, от който ги моделирам, е орех или круша, тъй като това е твърда дървесина и тя дава по-голяма възможност за детайл и дълбочина на рисунъка.

С издателство „Български бестселър” от години имаме чудесно пъртньорство за изработването на бутикови изделия. Книги с дърворезбовани корици от орех, естествена кожа и инкрустирани със синтетични камъни, сред които са: „Рибния буквар", „История славянобългарска”, Библията, дърворезбовани албуми за семейството по повод различни събития, конференции, форуми, международни срещи и др.

Снимка: Денислав Денев, личен архив

Има ли интерес към този вид изкуство у нас? Може ли от подобна дейност човек да се издържа?

Според мен интерес има и винаги ще има, защото този вид изкуство е изконно българско, свързано с традициите, и е истинско, носещо красота, стил и изящество. За съжаление, творбите ми не достигат до масовия потребител, защото могат да си ги позволят хора с по-високи доходи, така че пазарът ми е силно стеснен. От подобна дейност човек може да се издържа, стига да е гъвкав и талантлив, да има собствен стил, който да се харесва, постоянно да се развива и усъвършенства. Не на последно място е нужен и много късмет.

Интересът е повече от корпоративни или от индивидуални клиенти, които искат да притежават за дома си някой от тези красиви предмети?

Моите изделия са насочени към всеки, който ги харесва и цени. Клиентите ми са различни. Имам такива, с които работя повече от 20 години, ценители на творчеството ми, такива, които си поръчват дадено произведение, защото държат да го имат в дома си. Някои ги поръчват за специални поводи или празници, с текст на гърба. Всичко е индивидуално. Голям е интересът към луксозната подвързия на книги, особено на Библията и „История славянобългарска”. Търсене има и на религиозните пана, които представляват интерес за много известни личности, държавни учреждения и частни корпорации. Всяко изделие е лично, ръчно изработено от естествен материал. Мои дърворезби има на много места в България и чужбина.

          Разкажате ни малко повече за техниките и материалите, които използвате?

Относно техниките, въпросът е много обширен и ще Ви отговоря, че използвам технология на дървесината, споделяна от всички в бранша. Материалите, с които работя, са според вида и характера на изделието. Когато става въпрос за фина и                 ювелирна изработка, използвам орех и круша. Те позволяват едно по-задълбочено вникване в детайла. Подходящи са и за миниатюра. За по-мащабни проекти включвам и други материали като липа, елша, дъб и бук.

Снимка: Денислав Денев, личен архив
 

Ползвате ли някакви онлайн платформи за популяризиране и рекламиране на дейността си? Смятате ли, че онлайн продажбите могат да бъдат по-успешни и чрез тях да достигнете до повече потребители?

До скоро работех по поръчка и от ателието. С настъпването на пандемията условията се промениха и реших да се рекламирам онлайн. Ефектът ще го разбера с течение на времето. Вече има интерес и съм оптимистично настроен.

Как се отрази пандемията на Вашата дейност, какво се наложи да промените?

Както във всички сфери на живота, пандемията се отрази преди всичко финансово на дейността ми. Обемът на поръчките значително намаля, тъй като в условията на криза изкуството остава на по-заден план. По време на социалната изолация човек преосмисля нещата и си прави равносметка за всичко. Това ми даде възможността да се обърна навътре към себе си и да потърся  нови идеи и вдъхновения за бъдещите ми художествени проекти.

Какво Ви носи този тип работа? Удовлетворява ли Ви? И промени ли Ви по някакъв начин в личен план?

Докосването до изкуството и създаването на красота за мен са най-голямото предизвикателство и удовлетворение. Към настоящия момент смятам, че съм на правилното място, и чувствам, че изработените от мен творби имат голямо  значение за мен и за своите собственици. Възможността много хора да се докоснат до произведенията ми ме прави щастлив и отговорен ревностно да съхранявам наследството, оставено ни от нашите предци от Тревненската художествена  школа.

Снимка: Денислав Денев, личен архив
 

А какво следва от тук нататък?

В момента завършвам иконата „Св. Климент Охридски”. Бъдещите ми планове включват направата на още 5 големи религиозни пана, като целта ми е основните религиозни сюжети да бъдат разработени пластично в моя авторски стил. Предстои ми и проектирането и изработката на голям църковен иконостас.

А за в бъдеще, въпреки комерсиализацията, която настъпва с пълна сила в изкуството и в живота, аз оставам оптимист, че винаги ще има значение кое е истинско и стойностно.