Защо индустриалните зони не могат да заработят ефективно

Специалният нов закон, който ще регулира изграждането и работата на индустриалните паркове в страната - стъпка към икономическа трансформация или закъснял опит за индустриална политика, който създава повече проблеми, отколкото решава? Двете тези се оформиха по време на дебата в икономическата и енергийната комисия на парламента, съобщава БНР. Единственото, което обедини депутатите и бизнеса, беше фактът, че такъв закон е нужен.

Проектът на Закона за индустриалните паркове бе публикуван за обществено обсъждане до 10 април и приет от Министерския съвет (МС) в края на юли. България изгражда индустриални зони от години и въпреки това до момента е постигнала едва два успешни примера – държавната икономическа зона „София – Божурище“ и Тракия Икономическа Зона, с частен собственик и частен оператор. Това призна дори властта в лицето на икономическия министър, а опозицията контрира, че в тези зони трябва да има производство, а не складове на чужди фирми.

Законът ще урежда въпросите, свързани с проектиране, изграждане и управление на структурите. Наред с това трябва да послужи и като инструмент за провеждане на балансирана икономическа и регионална политика. През последните години бяха развити и успешни партньорства между частни компании и общини – например около Пловдив и Шумен. Досега обаче няма достатъчно ясна регулация как трябва да се случват подобни проекти и кой за какво отговаря.

Българската икономика е изправена пред структурните предели на сегашния си модел и ще трябва да се трансформира, за да продължава да расте. Според вносителя на законопроекта вицепремиера Томислав Дончев шокът от пандемията може да се окаже необходимият катализатор. В света скоростта, с която инвеститорите очакват да стартират производството си, се е увеличила с пъти, отбеляза съветникът на вицепремиера Мартин Дановски. Индустриалните паркове стават естествен притегателен център за производство, научноизследователска, образователна и инвестиционна дейност. Дали обаче законът създава ясна основа и модел за съвременни, модерни, пазарни отношения?

Според опозицията тези, които са в зоната, ще имат преференции спрямо останалите производители. „Правим зона, държавата инвестира милиони и вътре се произвежда кой каквото иска – пирони, печки, джапанки. Какъв е смисълът?" - каза Румен Гечев.

С намерението си управляващите да изграждат затворени енергийни мрежи в индустриалните паркове, където вече има действащи доставчици, властта изправи срещу себе си и бизнеса. Енергийните и газовите оператори категорично се обявиха срещу необходимостта от подобни затворени системи.

„С проекта се отнемат част от лицензионните територии, без това да е ограничено във времето и пространството. Новият лицензиант няма да подлежи на контрол по отношение на цените, по които ще осъществява мрежовите си услуги. Това е дискриминация по отношение на съществуващите оператори и по отношение на потребителите. Притеснява ни възможността съществуващи образувания да придобиват статут на индустриален парк, и то по облекчен режим – няма да им се изискват ПУП-ове, само ще представят план и правилник за вътрешния ред“, каза Зорница Генова от ЧЕЗ и бе подкрепена от останалите си колеги. 

От Асоциацията на индустриалния капитал в България изложиха подробно своите несъгласия в становище още през септември. Според тях законопроектът не насърчава частните инвестиции в техническа инфраструктура, не регламентира инвестиционния процес и не дава яснота по отношение на това как ще се осигури финансиране при условия на публично-частно партньорство, кой ще поеме отговорността на кредитополучател за него и кой ще отпусне това финансиране. Асоциацията има забележки и към това, че законопроектът не решава проблемите на вече съществуващите индустриални зони и не урежда ангажимента на държавата за изграждане на свързваща инфраструктура. 

Проектозаконът търпи критики и по отношение на данъчните и административните стимули за потенциалните клиенти на индустриалните паркове, според АИКБ. Държавната политика за стимулиране на индустриалните паркове се свежда основно до определяне на преференциални местни данъци и такси, което би било за сметка на общинските бюджети.  

От председателя на икономическата комисия Петър Кънев стана ясно, че ще бъде дадено достатъчно време за редактирането на законопроекта. По време на задължителното публично обсъждане са внесени общо 16 предложения и становища по него, включително от Националното сдружение на общините, от Българска стопанска камара, от Конфедерацията на работодателите и др.