Общ икономически преглед на Европа

Последните данни за второто тримесечие показват, че сферите на хотелиерството и ресторантьорствотоса най-силно засегнати, както и се очакваше от мнозина. Oxford Economics прогнозира активността им в Европа да намалее с 36,4% за 2020-а като цяло в сравнение с 2019-а, а нивата да се възстановят напълно до 2023 г. Докато сферите на  информация и комуникация, публична администрация, финансови услуги и професионални услуги ще са много по-стабилни в краткосрочен план.

Прогнозиге са икономиките на всички 30 големи европейски града да се свият през 2020 г., вариращи от най-устойчивите - Дъблин (-2,9%) и Варшава (-3,5%), до най-лошо засегнатите - Бирмингам (-11,2%) и Барселона (-12,5%).

Само пет града ще се възстановят бързо и ще компенсират всички загуби от 2020 г. до 2021 г. Това са: Варшава, Берлин, Копенхаген, Виена и Стокхолм. Повечето от другите градове ще се възстановят до 2022 г., като три ще са напълно възстановили се до 2023 г. (Мадрид, Барселона и Лил).

Рецесията през 2020 г. също отслаби средносрочните  перспективи. В сравнение с прогнозите  преди коронавируса, до 2024 г. икономиките на 30-те големи европейски града сега ще бъдат средно с 1,8 процента  по-свити. Това понижаване ще е различно в зависимост от фискалните и парични действия на повечето европейски правителства. Авторите на анализа предполагат, че през 2021 г. ще бъде намерена ваксина, но ако това не се случи, то тогава средносрочните перспективи вероятно допълнително ще се влошат.

Избухването на коронавируса в Европа и последвалите мерки за ограничаване силно са засегнали икономическата активност на всички големи градове през 2020 г. Степента на засегнатост зависи до голяма степен от структурния състав на икономиката на всеки град, както и от строгостта и продължителността на карантината. Градовете с голяма  концентрация на най-силно засегнатите сектори ще се справят по-зле като цяло, докато градовете, специализирани в сектори, които са по-малко засегнати, трябва да се справят по-добре.

На широко европейско ниво (определено тук като ЕС плюс Норвегия, Швейцария и Обединеното кралство) секторите за хотелиерство и ресторантьорство са засегнати най-силно досега. Временното затваряне на ресторанти и ограниченото пътуване означава, че през второто тримесечие на 2020 г. икономическата активност в големите държави е намаляла средно с 64% спрямо предходната година.

Някои страни се справиха много по-зле, като например гостоприемството в Испания спадна с 82%, а въвВеликобритания - с 88%. Все още се очаква нивата на брутната добавена стойност през 2020 г. да бъдат с 36,4% под 2019 г. Възстановяването вероятно ще бъде бавно, тъй като хората са станали по-предпазливи и някои ограничения остават в сила, така че не се очаква тези сектори да се върнат до нивото отпреди кризата до 2023 г.

Предвиждаме секторът на изкуствата и развлеченията да бъде следващият най-силно засегнат, поради подобни причини като гостоприемството, с прогнозно свиване на 17,4% през 2020 г.

Производственият сектор също ще пострада, тъй като много заводи бяха затворени през пролетта, а прогнозата е за по-ниска активност с 9,7% през 2020 г. спрямо 2019 г. и с 3,4% по-ниска през 2021 г. Това, съчетано с ограниченията за пътуване, от своя страна засегна сектора на транспорта и складирането, което се очаква да спадне с 12,7% през 2020 г. и с 4,3% през 2021 г. в сравнение с нива отпреди кризата.

Донякъде е изненадващо, че при такава рецесия търговията на едро и дребно се справя толкова добре, като в някои случаи продажбите на дребно вървят много добре в отделни държави. Очаква се растеж на продажбите на дребно в Германия, Холандия, Полша и всички скандинавски страни 

Основният фактор за това са различните правителствени схеми за подпомагане на работещите, което от своя страна означава, че доходите не са пострадали толкова, колкото икономическата активност. И с увеличения брой хора, които не могат да се хранят навън и да пътуват до работа както преди, се е стигнало до повече разходи за търговия на дребно. Докато физическите магазини бяха затворени за определен период от време, много домакинства се обърнаха към онлайн пазаруването, което очевидно е довело до повече печалби на този вид търговия по време на карантината. 

Имайки предвид периодите на рецесия и възстановяване, се  очаква секторите на информация и комуникация, публична администрация, здравни дейности, финансови и професионални услуги да бъдат най-добре развиващите се сектори през 2020/2021 г. 

Публичната администрация и здравеопазването ще бъдат подпомогнати от по-високите държавни разходи (въпреки че здравната дейност вероятно ще се свие през 2020 г. поради известно заместване от процедури с по-висока стойност за борба с вируса). Докато информацията и комуникацията, финансовите и професионалните услуги са много по-малко зависими от мобилността, като техният персонал е в състояние да работи от вкъщи по-лесно.

Предвид тези индустриални тенденции, се очаква градовете, които са по-ориентирани към потребителите и производството, в краткосрочен план да са в по-лошо състояние, докато тези с по-висока концентрация на бизнес и обществени услуги да се справят по-добре при спазване на националните ограничения.