В Канада един от четирима жители признава, че се задъхва финансово заради COVID-19

Това сочат данните от проучване на агенция Angus Reid. А влошаването е от такъв мащаб, че една четвърт от квебекците (23%) вече се лишават от основни свои нужди, като не могат да си позволят да се обличат и да се хранят както преди.

Авторите на изследването дават поразителен пример за това колко критична е станала ситуацията за много хора: 60% от онези, които са имали кредит преди пандемията, казват, че днес вече не могат да погасяват плащанията си по него дори при драстично намаляване на текущите им разходи. Резултатите показват още, че, от една страна, три четвърти от квебекците са увеличили кредитите си от началото на пандемията; от друга страна, 40% от тях вече са социално-икономически нестабилни (с ниски нива на доходи и/или образование).

С други думи, бедността в Квебек се е увеличила заради COVID-19.

Най-бедните са затънали още повече, други - без да искат да го признаят – също току-що са изпаднали в бедност или са се доближили опасно близко до нея.

„Много хора губят увереност в способността си да управляват финансите си и въпреки това се колебаят да кандидатстват за държавната помощ, на която имат право“, коментира Дъг Джоунс, президент на BDO Canada, подчертавайки, че това жестоко колебание издава факта, че хората се чувстват „обезсърчени, уплашени или несигурни относно своите финансови перспективи“.

Сериозното влошаване на финансовото състояние на най-бедните е явление, което не е характерно само за Канада. Екип от изследователи от Университета на Индиана в Блумингтън (САЩ) разкри, че в шест развити страни при 20% от хората с най-ниски заплати доходите им са намалели средно с 65% заради първата вълна на пандемията. Тези държави са САЩ, Великобритания, Италия, Китай, Южна Корея и Япония. Държави, в които голяма част от обществото вече не може да свързва двата края, посочва Les Affaires.

Най-бедните бяха първите, засегнати от вълните на съкращения, причинени от стопирането на икономиката по решение на правителствата. Лошото е, че те са и най-уязвими по отношение на самия вирус. Проучването на Университета на Индиана показва, че те „са по-малко склонни да променят поведението си както по отношение на превантивните мерки срещу COVID-19, така и при самото лечение". Според авторите най-бедните са „по-непокорни от останалите да спазват социалното дистанциране, да носят стриктно маски или да си мият редовно ръцете, затова по-голямата част от тях се разболяват с произтичащите от това драматични финансови последици”.