Шест любопитни факта за Средновековието

Не всички са били рицари, селяни или духовници

Въпреки че някои средновековни писатели описват обществото си като разделено на „три ордена“ - „тези, които се молят", „онези, които се бият" и „онези, които се трудят" - това след 1100 г. се оказва много неточно обяснение.
Населението на Европа нараства значително през XII и XIII век, като градовете стават много по-големи. Париж нараства около 10 пъти (Лондон почти толкова) през този период от време.
В градовете хората са имали всякаква работа: търговци, продавачи, дърводелци, месари, тъкачи, продавачи на храни, архитекти, художници, жонгльори...
А в провинцията, противно на всеобщото мнение, не всички са били бедни крепостни селяни(пряко обвързани със земята, несвободни).
Много от тях са били свободни мъже и жени, притежаващи земята, която обработват. Други до известна степен са били „несвободни“, а всъщност купували и продавали земя и стоки. Със сигурност е имало глад и бедност, но не е засягало всички, както подразбираме.

Хората са имали право да гласуват

Е, поне някои. Естествено, не са гласували за национално управление - защото това определено не е било разпространено през Средновековието, за разлика от гласуването в местната политика. 
Във Франция през XII и XIII век, а и след това много градове и села се управляват на местно ниво като комуни и често се провеждат ежегодни избори за „консули“ и „съветници“, където по-голямата част от мъжете са можели да гласуват.

По-сложна форма на избори и управление имало в градските щати в Северна Италия, с повече нива на избрани служители. Обикновено жените не можели да се представят за длъжностни лица, нито да гласуват, но някои от тях били отбелязани в съгласуваните харти на „свободите“, с които Франция много се гордяла.

Църквата не е провеждала лов на вещици

Мащабният лов на вещици и колективният параноичен отговор на стереотипа на злата вещица не е средновековен, а по-скоро ранен модерен феномен, развил се най-вече през XVI и XVII век. През Средновековието е имало няколко процеса срещу вещици, които са станали по-широко разпространени в немскоговорящите земи през XV век, но тези, които са извършвали преследванията, почти винаги били граждански власти, а не църковни.
През по-голямата част от Средновековието основното послание, което църковниците са давали по отношение на магията, било „тези глупости не вършат работа". 
Когато Хайнрих Крамер пише прословутия Malleus Maleficarum в края на XV век, мотивът му е да се опита да убеди хората в истинността на вещиците. Всъщност книгата първоначално била осъдена от църквата и дори в началото на XVI век инквизиторите били предупредени да не вярват на всичко, което той казва в нея.

Те са имали Ренесанс и поставят началото на експерименталната наука

Когато хората говорят за Ренесанса, те обикновено имат предвид самоосъзнатото прегръщане на класически модели в литературата, изкуството, архитектурата и ученето, открити в края на Средновековието. Обикновено това се приема за един от начините, по които сме преминали от „средновековен“ към (ранен) „модерен“ начин на мислене.
Но всъщност средновековните интелектуалци също са имали „ренесанс“ на класическото обучение и реторика. Това е било през XII век и е зависело особено от предаването на произведения на Аристотел и други класически автори, арабски философи и преводачи.
Един от резултатите бил да се достигне до питащ и отразяващ подход към материалния свят, което накарало Роджър Бейкън (1214–1294), както и други, да помислят как човек може да наблюдава и експериментира с материалния свят, за да научи повече за него.

Те пътували - и търгували - на много големи разстояния


Може би е факт, че по-голямата част от средновековните хора - особено тези, които са живели в провинцията - рядко са пътували далеч от мястото, където са живели. Това продължило така и при доста хора в много по-късни епохи.
Не е вярно, обаче, че средновековните хора никога не пътували. Мнозина са ходили на поклонения, понякога преминавайки хиляди километри за тази цел. 
А търговците със сигурност са пътували, разнасяйки стоки в части на света, намиращи се на огромни разстояния.
Дори в Ранното средновековие всякакви стоки с висок статус са били транспортирани от много далечни брегове до различни европейски земи: коприна от Китай; подправки от Азия, донесени в Европа през Близкия изток; кехлибар и кожи от Балтийско море. Няколко безстрашни пътешественици дори са описвали пътуванията си: „Пътешествието на Уилям от Рубрук до източните части на света“ описва тригодишното му пътуване, започнало през 1253 г., през земите, които сега познаваме като Украйна и Русия.
През Средновековието също е имало имиграция - въпреки че жителите на средновековна Англия невинаги са разстилали червения килим за уелски, шотландски и ирландски имигранти.

Те са имали особени „народни“ обичаи

Голяма част от обществената култура през Средновековието е била оформена или поне укротена от християнството. Съществували обаче и доста любопитни обичаи, толерирани от църквата, които може би са имат по-стари корени.
Една от тях е практиката, срещана в много различни части на Европа, на Еньовден да се търкалят горящи бъчви по хълмове. Друг такъв обичай е хвърлянето на жито над главите на младоженците. Също така било обичайно да се събират пари за благотворителност чрез провеждане на „ейл за помощ“: приготвяне на ейл, организиране на голямо парти и събиране на дарения.
Несъмнено имало редица неща, които сега ни приличат на „суеверия“, често свързани с позоваване на свръхестествена защита срещу болести или лоша реколта. Но Еньовските фестивали, както и бирените такива изглеждат доста приятни, ако трябва да бъдем честни.