150 милиона души ще потънат в абсолютна бедност заради пандемията

Кризата с коронавируса постави много индустрии и хора в положение, което застрашава самото им съществуване. Но колкото и зле да стоят нещата в по-голямата част от света, никой не е заплашен от глад и произтичаща от това смърт. Обаче нещата изглеждат съвсем различно в големи части на Азия и Африка. Това показват изчисления, публикувани от Световната банка.

Според тях до 150 милиона души по света ще изпаднат в такава крайна бедност тази и следващата година в резултат на кризата, че оцеляването им е застрашено - това са 150 пъти повече хора, отколкото са жертвите от самата пандемия. За първи път от 1998 г. насам броят на бедните ще се увеличи отново в световен мащаб и годините на напредък ще бъдат заличени. Световната банка  призовава за енергични мерки за предотвратяване на катастрофата.

„Разходите за COVID-19 са огромни - казва шефът на Световната банка Дейвид Малпас. - Пандемията и световната рецесия могат да доведат до 1,4% от населението на света в крайна бедност.“ Бедността е определена при доход от 1,90 долара на ден. Тази сума се счита за минимума, от който човек се нуждае, за да оцелее.

От началото на 90-те години броят на хората, живеещи под абсолютната граница на бедността, е спаднал от над 35 на около 8,4% - уникален успех през последните години, който се дължи главно на икономическия възход в Китай, Индия и Индонезия.


Тази година делът на изключително бедните в света ще нарасне за първи път от над 20 години, прогнозира Световната банка, от 8,4 на 9,1% в основния си сценарий. Това предполага, че глобалната икономическа продукция ще намалее с 5% през 2020 г. Ако нещата се влошат и продукцията спадне с 8%, Световната банка очаква делът на бедните да нарасне до 9,4%.

Преведено в абсолютни числа, това означава, че до края на 2020 г. между 60 и 87 милиона повече хора ще трябва да живеят под прага от 1,90 долара на ден, отколкото през 2019 г. В сравнение с прогнозите, направени преди началото на пандемията и тези за по-нататъшен спад на бедността тази година, разликата е от 88 до 114 милиона.


Преди всичко обаче, в сравнение с първоначалните прогнози, разликата ще се увеличи допълнително. Следователно в края на 2021 г. ще има между 111 и 150 милиона повече хора в абсолютна бедност, отколкото се очакваше преди.


През април Международният институт за изследване на хранителната политика във Вашингтон говори за 35 до 65 милиона души, които могат да изпаднат в абсолютна бедност поради икономическата криза, а самата Световна банка очаква 70 до 100 милиона в началото на юни. Сега тя е коригирала броя значително нагоре.


В борбата срещу бедността светът ще се върне на нивото си от 2017 г. и ще загуби най-малко две години. Два региона са особено засегнати: Африка на юг от Сахара и Южна Азия. Почти 90% от тези, които сега също падат под абсолютната граница на бедността, живеят там.


В африканските страни Световната банка очаква с 26 до 40 милиона повече бедни тази година в сравнение с прогнозите преди  пандемията. В Южна Азия - по същество Индия и Бангладеш - увеличението е дори от 49 до 57 милиона.


Това е бедствие, особено за Африка на юг от Сахара. Глобалната бедност се концентрира все повече през последните години. Докато във всички останали региони на света се наблюдава спад в броя на хората в крайна бедност, то в тези държави има застой. 18 от 20-те най-бедни страни в света са там, 40% от населението живее там с по-малко от 1,90 долара на ден, 70% с по-малко от 3,20 долара.

Настоящата криза засяга особено тези, които и без това са бедни. Това заплашва отново да разшири разликата между богати и бедни. „Първите индикации предполагат, че кризата ще доведе до разширяване на неравенството в големи части на света“, казва шефът на Световната банка Малпас.



„Ефектите от кризата почти сигурно ще се усещат в повечето страни до 2030 г. - се казва в изследването на Световната банка. - При тези условия целта е да се намали делът на хората в абсолютна бедност под 3% до 2030 г."

Има някои обнадеждаващи примери. Кения, например, предефинира целия бюджет за пътуване на правителството и администрацията и го вложи в борбата с пандемията. В същото време парите, събрани от борбата с корупцията, се използват специално за подпомагане на най-бедните.

И в Афганистан правителството стартира програма, която има за цел да облагодетелства най-бедните слоеве от населението. Тези домакинства получават хранителни стоки и тоалетни принадлежности на стойност между 50 и 100 долара.


В Бангладеш, от друга страна, правителството подкрепя предимно многото малки и средни предприятия, които представляват 20% от икономическата продукция на страната.

Понякога кризата дори може да действа като възможност. Според Световната банка страни като Еквадор, Филипините и Уганда са се възползвали от възможността и са инициирали важни регулаторни реформи и са увеличили инвестициите си в цифровизация. „Страните, които вече реагират комплексно, учат се бързо и споделят своя опит и резултати в полза на другите, ме насърчават“, казва шефът на Световната банка Малпас.


По-големият проблем обаче ще бъдат онези държави, чиито правителства не го правят или не са в състояние да го направят. По-специално в тези страни често има допълнителен фактор - те едновременно страдат от последиците от изменението на климата или са засегнати от въоръжени конфликти.



Световната банка иска да подкрепи още повече страни в бъдеще. „Работим по различни спешни проблеми, като хранителна помощ, цифрово развитие и достъп до диагностика, терапия и ваксини за COVID-19“, уверява Малпас.

Най-важният и ефективен инструмент за намаляване на бедността обаче ще бъде бърз край на глобалната рецесия и силен икономически подем. Това би било от полза едновременно за всички - за най-бедните в Африка и Азия, но и за икономически засегнатите групи в нашата част от света.