Спад с 60% на емисиите до 2030 г. искат евродепутатите

Европейският парламент подкрепи идеята за неутралност по отношение на климата на държавите членки до 2050 г. и иска по-амбициозни цели за емисиите към 2030 г. и 2040 г.

Парламентът прие мандата за преговори по законодателството на ЕС в областта на климата с 392 гласа „за“, 161 гласа „против“ и 142 гласа „въздържал се“. Новото законодателство има за цел да превърне политическото обещание за неутрален по отношение на климата ЕС до 2050 г. в обвързващо задължение. То също така ще предостави на европейските граждани и предприятия правната сигурност и предвидимост, от които те се нуждаят за извършването на прехода.

Евродепутатите искат Комисията да предложи до 31 май 2023 г., чрез обикновената процедура за вземане на решения, „траекторията“ на постигането на въглероден неутралитет до 2050 г. на равнище ЕС. Тя трябва да вземе предвид общите оставащи емисии на парникови газове в ЕС до 2050 г., за да се ограничи повишаването на температурата в съответствие с Парижкото споразумение. „Траекторията“ ще се преразглежда след всеки глобален преглед на състоянието на климата.


Евродепутатите предложиха да бъде създаден Европейски съвет по изменението на климата (ЕСИК) - независим научен орган, който да наблюдава последователността на политиката и напредъка към постигането на целите.

В момента целта е намаляване на емисиите до 2030 г. с 40% спрямо равнището през 1990 г. Неотдавна Комисията предложи увеличение на целевото намаление до „поне 55%“ в изменено предложение за законодателство на ЕС в областта на климата. Евродепутатите днес „вдигнаха летвата“ по-високо, като призоваха за намаление с 60% към 2030 г., като добавят, че националните цели трябва да се увеличават по икономически ефективен и справедлив начин.

Те също така искат Комисията да предложи междинна цел за 2040 г., след като се направи оценка на въздействието, за да се гарантира, че ЕС е на път да постигне целта си за 2050 г.

ЕС и държавите членки трябва да прекратят и всички преки и косвени субсидии за изкопаеми горива най-късно до 31 декември 2025 г., казват евродепутатите, като същевременно подчертават необходимостта от продължаване на усилията за борба с енергийната бедност.

След гласуването докладчикът на парламента Юте Гутеланд (С&Д, Швеция) каза: „Приемането на доклада изпраща ясно послание до Комисията и Съвета в светлината на предстоящите преговори. Очакваме всички държави членки да постигнат неутралност по отношение на климата най-късно до 2050 г. и се нуждаем от силни междинни цели за 2030 г. и 2040 г., за да може ЕС да постигне крайната цел. Доволна съм от включването на бюджета за парникови газове, определящ общото оставащо количество емисии, които могат да бъдат отделяни до 2050 г., без да се излагат на риск ангажиментите на ЕС по Парижкото споразумение.“

Парламентът вече е готов да започне преговори с държавите членки, след като Съветът постигне съгласие за обща позиция.