Неандерталец и COVID-19?

Гени, останали у нас още от неандерталците, могат да доведат до особено тежко протичане на COVID-19, сочи ново проучване.

Автори на проучването са шведските изследователи Хуго Зеберг и Сванте Пебо, които отдавна изучават неандерталците. Сванте Пебо е смятан за основател на палеогенетиката.

През 2010 г. той и неговият екип успяват да реконструират първата версия на генома на неандерталеца на основата на кости на възраст 10 хиляди години. Чрез направеното сравнение между генома на неандерталеца и този на съвременния човек учените стигат до извода, че ние имаме около 2 процента от ДНК на неандерталеца и това е повлияло на човешката еволюция.

То е укрепило и нашата имунна система, но и до днес е причина за податливост към определени заболявания – включително COVID-19. 

Двамата шведски експерти са установили, че тази версия на генния клъстер, която е свързана с повишен риск, е много сходна с генетичната секвенция на един неандерталец от Хърватия, живял преди 50 000 години. 

Щефан Шифелс от института „Макс Планк“ за история на човечеството смята, че проучването е много убедително. „Става дума за мутация в един-единствен ген, която може да повлияе на степента на заболяването, и още по-точно: два пъти нараства рискът да се наложи болнично лечение.“

„Проучването се опитва да установи до каква степен геномът на неандерталеца се различава от този на днешните хора и на кои места сме наследили същия геном“, посочва Шифелс. За него ползата от труда на шведските учени е, че подпомага отговора на въпросите – откъде идваме и как функционира човешкият произход. „Това е абстрактно знание, от което не би могло да има пряка полза, но то придобива голяма актуалност покрай COVID-19“, уточнява той.

Генетичният рисков вариант не е разпределен равномерно в различните части на света. „Мутацията на гена, който е имал неандерталецът, и който ние сме наследили от него, се носи в Европа от всеки дванайсети. Докато в Африка почти не се среща“, обяснява Шифелс.

Според него от особено значение е хромозомата 3, която учените свързват с COVID-19. Хромозомите съдържат хиляди гени. И така наред с другото може да се установи дали у пациентите, при които заболяването протича по-тежко, определена мутация се среща по-често, отколкото при останалите.

 „Сега, покрай COVID-19, изведнъж се забелязва, че тази мутация, която носим от десетки хиляди години, до момента не е причинила нищо лошо. Но сега води до този трагичен ефект“, констатира Шифелс.