Все повече търговци губят стимул да доставят електроенергия на малките фирми

България остана една от последните страни в ЕС с регулиран пазар на тока. Държавата ни търпеше много критики за това, тъй като либерализацията трябваше да се случи, отдавна се знаеше и се чакаше. И въпреки това системата като че ли изглежда неподготвена, а процедурите недокрай премислени. Липсата на информация е само една от пречките за гладкото протичане на процеса.  

В предаването „След новините" на БНТ Соня Кадиева, председател на Асоциация „Свободен енергиен пазар", каза: „Това, което в момента се случва, е, че ние, като търговци, трябва да изминем един много дълъг път на регистрация на клиентите на пазара и смяна на доставчика, досегашния доставчик, който е бил от ЕРП към доставчик на свободен пазар. Тази процедура изисква изключително много време, човекоресурси. Всъщност неща, които ние не бяхме ги предвидили, когато започна самата процедура по регистрация, защото в момента на процедурата се сменят и договорите за пренос, и достъп от самите ЧЕЗ, ЕВН и ЕНЕРГО-ПРО, което допълнително изисква повече време за смяна на доставчика."

Оказва се, че най-голямата отговорност в процеса на либерализация на малките фирми ще понесат търговците на ток, блокирани в момента от тежка бюрокрация. Търговците на ток се оплакаха от прекалената бумащина, която пречи за бързото финализиране на процеса по извеждането на техните клиенти на свободния пазар, и упрекнаха държавата, че е абдикирала от своите задължения.

„Всъщност един голям проблем, който ние забелязваме, е, че след като държавата провежда политика по либерализация на пазара на електроенергия, трябваше да бъде извършена регистрацията на самите клиенти на пазара служебно, а не ние, като търговци, да минаваме цялата процедура, което изисква много време, човекоресурс и усилия от нас."

От бранша предупредиха и за други малки камъчета, които обръщат колата. „Оказа се, че много от клиентите, които на практика си мислят, че нямат задължения към досегашния доставчик и са си платили фактурата в пълния размер, имат лихви в размер на няколко стотинки, които се явяват допълнителна спънка за регистрация на пазара и смяната на доставчика", обясни Кадиева. 

Огромната тежест по регистрацията на малките фирми не е дори съизмерима с икономическия ефект за търговците на ток. 

„В крайна сметка това усилие не е много целесъобразно икономически, защото за един търговец набирането на голям брой клиенти в портфейл означава значителен товар, за който ние трябва да осигурим енергия. В същото време тези клиенти могат във всеки един момент да си сменят доставчика без неустойка, което създава една несигурност за нас като търговци", каза Кадиева. 

Като всяка радикална промяна и тази не протича гладко. От 300 хиляди фирми едва 20% напуснаха регулирания пазар. За останалите 80% законодателят беше предвидил гратисен период, който изтече на 1 октомври. Според плановете на Министерството на енергетиката от 1 юли догодина и битовите потребители трябва да преминат на ток от борсата. Дотогава обаче трябва да стане ясно как ще бъдат защитени енергийно бедните потребители, които са около 400 000 души, според Евростат. Ще трябва да се плати и още една сметка. Тази на обществения доставчик НЕК заради основната му функция, а именно да осигурява ток за бита на по-ниски цени, поради което сметките му винаги са на червено. Тази функция ще отпадне при либерализацията.