Бъдещето на туризма

Вследствие на пандемията от коронавирус страните по света търсят начини да поддържат туристическия бизнес.

Нова Зеландия и Австралия поеха ангажимент да създадат „балон за пътуване“, позволяващ посещения между двете страни - след като това е безопасно. Китай започна да позволява пътуванията в страната, въпреки че границите му все още са затворени за повечето чужденци. Но експертите предупреждават, че дори при нови инициативи може да отнеме години, докато пътуването се покачи до нивата преди Covid-19. И дори когато това се случи, ние никога повече няма да пътуваме по същия начин.


„Балони за пътуване”

В краткосрочен план бъдещето на туризма е регионални балони за пътуване. В Европа, Естония, Латвия и Литва обявиха планове да отворят вътрешните си граници за гражданите на трите държави от 15 май.

За повечето страни да останат изолирани не е опция, която могат да си позволят дългосрочно, а експертите прогнозират, че е само въпрос на време, преди другите държави да създадат свои балони за пътуване. Когато страните търсят партньори за пътуване, те ще обмислят няколко фактора, казва Марио Харди, главен изпълнителен директор на Асоциацията за пътуване с нестопанска цел в Тихоокеанска Азия (PATA). Те ще търсят държави, за които изглежда, че огнищата им са под контрол - и които имат статистика, на която могат да се доверят.

Отваряне на границите

Вероятно ще мине доста време, преди да има широко разпространени пътувания извън нашите регионални балони, казват експертите. Държави, които са силно зависими от туризма, ще трябва да балансират здравословните проблеми с икономическите проблеми. Но дори и да почувстват натиск да се отворят отвъд балона, това не означава непременно, че ще видят поток от посетители.

Все пак може да има стратегии за пътуване освен балони - Тайланд обмисля да открие определени райони за чуждестранни туристи, което означава, че посетителите са ефективно задържани на едно място, например остров. „Това ще бъде от полза както за туристите, така и за местните жители, тъй като това е почти един вид карантина“, казва управителят по туризъм на губернатора на Тайланд Ютасак Супасорн.

Междувременно страните, които обикновено привличат голям брой чуждестранни студенти, могат да разгледат правилата за разхлабване, за да ги пуснат. Това включва Нова Зеландия, която обмисля да позволи на чуждестранните студенти да се върнат в страната, ако изпълнят двуседмична карантина, споделят от национално Радио Нова Зеландия.

Паспорти за имунитет

Пътниците могат да проверят температурата си на летището или да бъдат тествани за коронавирус, преди да се качат на самолета. Друго предложение е те да носят имунитетни паспорти, които означават дали са имунизирани срещу коронавирус. Китай вече е създал форма на това - всички граждани имат QR код, който променя цвета си в зависимост от здравословното им състояние. 

Имунитетните паспорти, обаче, разчитат на идеята, че хората, които са се възстановили от COVID-19, не могат да бъдат заразени отново. Но засега няма доказателства, че те имат антитела, които ги предпазват от втора инфекция, според Световната здравна организация. Те биха могли също да се използват, за да се посочи дали човек е ваксиниран срещу коронавирус - но може да минат 18 или повече месеца, преди да има ваксина на пазара.

„Моето разбиране е, че не можете да очаквате, че международните пътувания ще се върнат към това, което беше преди, докато не получим ваксина - казва Хигинс-Десбиол. - Към този момент всичко е предположения и гледане напред."

Какво предстои

С толкова много въпросителни за бъдещето на туризма, в индустрията има битка за това дали това може да доведе до промяна на туризма завинаги - вероятно дори и към по-добро. Някои, като Барнет, смятат, че в крайна сметка нещата ще се върнат към нормалното.

„Не казвам, че ще се случи днес или утре, ще бъде изкачване на две години нагоре, за да се върне това - казва той. - Това няма да бъде пълен обрат за туристическия бизнес.“ Хигинс-Десбиол вижда това като възможност за рестарт - време за разглеждане и решаване на дългогодишни проблеми, като въздействието на високия туризъм върху местните култури и околната среда. Тя иска да види туризъм, който е по-бавен и обмислен - туризъм, който не е от полза само за пътниците, но и за местните икономики и местните общности.