ООН: Жените са все още на крайна позиция в списъка с основни проблеми

Обръщайки се към Общото събрание на ООН миналата седмица, министър-председателят на Бангладеш шейх Хасина отбеляза един дългосрочен проблем: 25-годишнината от конференцията на жените в Пекин, която създаде глобална пътна карта за равенство между половете и остави ярка следа, която стана част от официалната декларация на събитието: „Правата на жените са човешки права."

Оттогава международната общност „е изминала дълъг път, за да осигури равенство между половете“, каза Хасина, но „трябва да укрепим нашата решителност и взаимно сътрудничество“.

Хасина всъщност не трябваше да казва повече, за да покаже, че има още какво да се желае. Тя беше една от деветте жени сред над 180 президенти, премиери, монарси и министри, които говориха на най-голямата дипломатическа среща на планетата тази година.

Докато ООН се готви за отделна среща на върха, за да отбележи годишнината от знаковия план за овластяване на жените, правата на жените бяха стабилна тема, но едва ли бяха основна тема на репликите на лидерите на събранието.


Някои лидери отделиха време, за да си припомнят конференцията от 1995 г., да детайлизират вътрешни инициативи или да се оплачат, че напредъкът по отношение равенство на жените изостава. Президентът на Руанда Пол Кагаме, чиято страна има рядък парламент с мнозинство от жени, подчерта Пекинската конференция, като я спомена само за минута в речта си:

„С повдигането на въпроса за равнопоставеност на жените се почувствахме в по-голяма безопасност и по-богати - добави той, - но истинското равенство между половете все още не е постигнато в никоя държава.“

„Двадесет и пет години от Пекин, днешното поколение момичета трябва да могат да реализират своите неограничени амбиции и потенциал - каза генералният секретар на ООН Антонио Гутериш пред виртуалното Общо събрание. - Но ако не действаме сега, равенството между половете може да бъде върнато назад с десетилетия.“

Той каза, че пандемията усложнява положението на жените, които, за разлика от мъжете, извършват по-голямата част от неплатената работа, за да се грижат за близки, непропорционално работят в области, които са засегнати от загуба на работни места, и прочие. В същото време съобщенията за домашно насилие са се увеличили в много страни по време на карантината заради коронавируса, според ООН.

Други лидери подчертаха политиката и политическите ходове, които предшестват пандемията, от новото министерство на жените, половете и разнообразието в Аржентина до факта, че Молдова има жена председател на парламента. Индийският премиер Нарендра Моди посочи закона от 2017 г. на страната му, който изисква от някои работодатели да предоставят 26 седмици платен отпуск по майчинство.

В Норвегия министър-председателят, председателят на парламента и над 40% от парламентаристите и правителствените министри са жени. Бордовете на публичните компании трябва да бъдат 40% жени; това е два пъти повече от настоящия процент в САЩ, където няма такава национална квота. (Норвежките изследователи обаче отбелязват, че изискването не е довело до подобни ползи за жените като изпълнителни директори или други висши мениджъри.)

Премиерът Ерна Солберг каза пред събранието, че опитът на нейната страна показва, че насърчаването на правата на жените „не е просто правилното нещо, а е умно нещо“.

„Равенството между половете - каза тя - си заслужава инвестициите.“