Днес е Ден на поезията и на музиката

Днес е Световният ден на поезията и на музиката, както и на пенсионерите и архитектите. 

Международният Ден на музиката се отбелязва за първи път през 1974 г. по решение на Международния съвет по музика към ЮНЕСКО. През 1980 г. по повод 700-годишнината от рождението на Йоан Кукузел 1 октомври е обявен за празник и на българските певци и музиканти. 

Първи октомври се отбелязва и като Международен ден на възрастните хора. Празникът е учреден с решение на Общото събрание на ООН през 1990 г. Целта е да се повиши вниманието към проблемите на възрастните хора и да се отдаде почит към техния принос за обществото.

В днешния ден на поезията ще си припомним десет от най-добрите български поети.

1.

Атанас Далчев не е сред най-често споменаваните и популярни български писатели. Роден е в Солун, семейството му се мести доста често, като след време се установява в София. Учи философия и педагогика в Софийския университет, а поезията му се отличава с разглеждането на екзистенциалната проблематика. Пътува много в чужбина и е един от най-видните български преводачи, представил на български език автори като Оноре дьо Балзак, Жан дьо Лафонтен, Антон Чехов, Стендал, много испански поети и др.

2. 

Поезията на Борис Христов е откровение, независимо в кой етап от живота се срещаш с нея. Отнася те в светове, които само си усещал, а те съществуват. И започваш да се идентифицираш с героите му, а в ума ти да изплуват фрагменти от стихотворенията му, когато най не ти се иска.

3.

Валери Петров е поет, драматург, сценарист и преводач. Автор на лирична и сатирична поезия и на книги за деца. Известен е с преводите си на Уилям Шекспир на български език. Валери Петров е академик на БАН от 2003 г. и е включен в почетния списък на Международния съвет за детска книга заради „Пет приказки“. 

4. 

Георги Рупчев е поет и преводач от английски, руски и староиврит. Автор е и на един от поетичните преводи на „Песен на песните Соломонови“. Сред превежданите от него имена са Джон Ленън, Уилям Такъри, Томас Стърнз Елиът, Анна Ахматова, Марина Цветаева, Йосиф Бродски, Николай Гумильов, Лоурънс Фърлингети и др.

5. 

Роден в Сливен, Дамян Дамянов е смятан за автор на едни от най-нежните лирически струни в българската поезия. Пише стихотворения, импресии, силуети и есета. 

6. 

Името на Димитър Бояджиев не е толкова познато, колкото би трябвало да бъде. Роден е в Пазарджик, но прекарва голяма част от живота с в София, където близък приятел му е Елин Пелин. Освен преводач на руски класици и секретар на българското консулство в Марсилия, Бояджиев е и автор на редица стихотворения. Поезията му е елегична, нежна, отличава се с меланхолия, сравнима само с тази на Дебелянов. Едва на 31 години Димитър Бояждиев се самоубива. Казват, че е заради нещастна любов. Едно от най-известните му стихотворения е „Писмо“.

7. 

Дора Габе е поетеса, писателка, преводачка и съпруга на Боян Пенев. Истинският ѝ творчески дебют са стихотворните цикли, поместени в списанията „Мисъл“, „Демократически преглед“ и „Ново общество“ в периода 1905-1906 г. От началото на второто десетилетие до края на 30-те години на XX в. обнародва поезия за възрастни и деца, пътеписи, разкази, есеистична проза, импресии, отзиви за театрални постановки, статии по въпроси на чуждестранната и българската литература, спомени за поети и писатели.

8.

Елисавета Багряна безспорно е един от най-силните женски гласове в нашата поезия. Докато четеш стиховете ѝ, усещаш ироничния ѝ поглед върху себе си, сякаш те предизвиква с въпроса: „Как ще спреш ти мене?“ Багряна е дейна участничка в културния живот на България – публикува в редица списания, оставя зад себе стихосбирки и детски книги. Творчеството ѝ сякаш изпреварва времето си – в стиховете си отхвърля патриархалното и се откъсва от образа на „Ангелът в къщата“ (викторианска идея, според която ролята на жената е да краси дома, да е нежна и тиха като ангел). Жената в стихотворенията на Багряна е силна, дива, не може да бъде опитомена, ролята ѝ е повече от това да отглежда „рожби румени“. Умира на 91 години, но творчеството ѝ звучи все така актуално и модерно, както при създаването си. Доказателство за приноса ѝ към поезията са трите номинации за Нобелова награда за литература.

9. 

Когато говорим за любовна лирика и незабравими стихове, името Пейо Яворов съвсем логично изплува в съзнанието на всички ни. Любовта, нещастието и трагедиите, белязали живота му, са музите на творчеството му. 

10.

Христо Фотев е поет, художник и драматург. Още в първите си книги „Баладично пътуване“, „Лирика“, „Сантиментални посвещения“ и „Пристанище“ баладично-романтичното се налага като основна емоционална и художествена доминанта в поетичния му стил.