Дигитализацията у нас - най-вече на думи

Дигитализацията у нас - най-вече на думи

Водещи сме по брой домакинства, които не могат да си позволят да плащат за интернет.


Посланията на Европейската комисия за дигитализация на всички сфери на социално-икономическия живот се чуват у нас, но основно в частта за планираните суми. Това показва анализ на Българската стопанска камара. Изказванията на политици и медийните публикации ни пращат или в едната, или в другата крайност: от „България има най-бързия интернет в Европа“,  до „За електронно управление се дадоха 1,5 милиарда лева и това е само  началото“.

От БСК са потърсили неутрални източници на данни, които позволяват съпоставимост. Има такива, отбелязват авторите на анализа, но част от най-актуалните данни за всички държави членки на ЕС са налични за 2018 г. или дори няколко години преди това. Въпреки това и поради важността им, от камарата представят преглед на най-важните индикатори и мястото на България в ЕС.

По показателя „Лица, ползвали интернет през последните 12 месеца за получаване на информация от интернет страница на публична администрация, сваляне на служебни формуляри или изпращане на файлове и форми" през 2019 г. България е на предпоследно място. Данните показват, че малко над 40% от населението ползва интернет за това. За сравнение, за ЕС усреднената цифра е близо 70%. Видно е значителното изоставане на България от страните, с които бихме искали да се сравняваме. 



По показателя „Дял на публичните услуги, необходими за стартиране на бизнес и текущи делови операции, които са налични онлайн" страната е над средното за ЕС ниво и дори е на 8-о място в ЕС за 2019 г. Съществен принос за челните позиции има наличието на услуги и на английски език. Когато се говори за свързването на различни бази данни (на различни ведомства), предпоставките за последващо електронно управление са обединени в 5 индикатора. Отговорът на въпроса „защо е-управлението не се случва в България“ е скрит именно в слабото ни представяне по тях. Най-важните предпоставки, позволяващи по-нататъшно развитие, са: 
а) Електронна идентификация (eID); 
б) Електронни документи (eDocuments); 
в) Достоверни източници; 
г) Цифрово оповестяване;
д) Single sign-on (SSO) – система за автентичност, позволяваща достъп до няколко свързани, но независими софтуерни системи само с едно ID и една парола.

Българският бизнес изостава по отношение на дигитализацията си в сравнение с европейския. Според данните на БСК, фирмите, използващи корпоративни ресурси за обмен на информация между различни функционални звена (производство, маркетинг, снабдяване, счетоводство и т.н.), през 2019 г. с малко надвишават 20 на сто. Тези, които използват софтуер за управление на взаимоотношенията с клиенти, са под 15%. Фирмите с уебсайт със сложни функционалности, напр. продуктов каталог с конфигуратор, онлайн проследяване на доставки или персонализиране за клиенти с чести посещения, са около 40%.




Усещането на повечето българи е, че извън големите градове няма интернет. В същност България се намира около средното за ЕС ниво по този показател. Но когато става дума за скорости, страната отново значително изостава - делът на абонатите със скорост над 100 Mbps е под 20%, по данни от доставчиците. 


24% от българските домакинства в извънградските региони не могат да си позволят да плащат за интернет. Това е най-големият процент в Европа. Водещи сме и по брой домакинства, които не могат да си позволят да плащат за интернет като цяло. Това дава отражение на дигиталните умения на българина – на второ място сме по липсата им.


Това състояние на ИКТ сектора у нас е свързано с финансирането му, подчертават авторите на анализа. Финансирането е основно частно, публично почти няма, а „усвояването“ на европейски фондове е на изключително ниско ниво. 
Значителна част от администрацията си представя е-управлението като изпращане и получаване по електронна поща на сканирани официални писма – с подпис и печат. Това разбиране е пречка пред по-нататъшното автоматизиране на взаимодействието между публична администрация с граждани и фирми. Не се разбира ролята на създаването на документи само на машинно четим език, което е необходимо условие за свързването на различни бази данни и създаването на единна система.

За много фирми наличието на интернет страница и/или Facebook е достатъчна дигитализация. Тези, които продават онлайн, са най-напредничавите. Същевременно употребата на софтуер за управление на клиенти и ресурси е крайно недостатъчно. Последното е необходимо стъпало за т.нар. Индустрия 4,0 – съществен елемент за запазване конкурентоспособността на икономиката. Има държави, които подготвят навлизането на Общество 5,0…

Изключително редки са случаите, в които България може да се похвали с достижения около или над средните за ЕС в тази област, отбелязват от БСК. Нещо повече, динамиката във времето показва, че ножицата между нас и страните от Централна и Източна Европа се разтваря все повече.





Още по темата във

facebook

Сподели тази статия в: